КъщаТА, "Миодизайн" ООД, арх. Мария Давчева

КъщаТА

„Сънувах, че правя хляб и така започна всичко.”К. Г.

Проектант: Архитектурно студио "Миодизайн" ООД, арх. Мария Давчева

„Сънувах, че правя хляб и така започна всичко.”К. Г.

В меките поли на западните Родoпи, където можеш да попаднеш само ако се изгубиш или ако настроиш GPS навигацията си на координати 41.6286° с. ш. 23.7689° и. д., една бъдеща къща и нейните собственици ни плениха завинаги.
Историята на тази къща е по-невероятна от на всяка друга, до която някога сме се докосвали, и като архитекти, и като хора. В нея има няколко ключови елементи и твърде много символика, която няма как да бъде пренебрегната, т.е да не ви разкажем.
Църквата. Малката селска църква, бяла като бучка захар от край време приветливо е стояла там и е закриляла мястото и сградата през цялото време на нейните функционални и архитектурни метаморфози.
Един сън. Сън, в който млад мъж сънува, че прави хляб и това предопределя съдбата му.
Хляб. Първият свой хляб той ще изпече в пещ, която съгражда в изоставения супермаркет до църквата на селото.
От тогава са изминали 17 години. Колкото мъжът се доближавал по-близо до мечтите си, толкова по-далече оставала старата фурна, но той никога не я забравил. Една пролет ни потърси и пожела бившата му първа фурна, бивш супермаркет да стане негов дом. Пожела там около комина на старата пещ да свие гнездо за семейството си.
С цялата си обич и уважение към околната, прилежаща среда взехме смело решение да не търсим вписване в смисъла на имитация на силуетите на средата. Запазихме обема в контура, очертан в пространството от съществуващата постройка. Заложихме на прости, но категорични отвори, които да подчертаят обема и да изведат проблематиката плът-отвор, светло-тъмно до еднозначен изказ. В подкрепа на това решение използвахме само три материала в контрастни цветове и структури:
Камък - местен, масивен, истински като връзката на хората със земята (особено силно подчертана в този край).
Дърво - естесвено, топло като гнездо, обработено само с масла в очакване времето да остави своя отпечатък.
Патина – синьо-зелена/тюркоазена патина, с която историята неизбежно рисува върху всяка повърхност.
Стилизирани стволове на дървета, разсичат „патинираната броня” на входната фасада. В играта на позитив и негатив тези стволовете се превръщат в основен архитектурен щрих (в интериора, фасадата, оградата) като реверанс пред мястото-величествените Родопи и Пирин.
В пълна хармония с ясните обемни пространствени характеристики на сградата и функционалното зониране на вътрешното пространство е опростено, сведено до минимум сепариране, със запазенa връзка между всички помещения. На първия етаж са разположени дневен и нощен тракт. Център е двустранно отворената камина - наследникът на старата пещ за хляб. В сутерена са разположени малко СПА и енотека.
Материалите от фасадата са пренесени и в интериора. На грубите им повърхности са противопоставени лъскави пана, които служат за подвижни стени-паравани. Заложено е на естествени материали и на декори aсоциативно постигащи този ефект.
Къщата е реализирана, едновременно уповавайки се на силните местни традиции в градежа и иновативни системи за вентилируема фасада. Това позволява на сградата целогодишно да осигури комфорт на обитаване почти без никакви ресурси за климатизация. Ориентацията на помещенията и размера на отворите по фасадата са съобразени с посоките на света и слънцегреенето в различните сезони. Осигурена е естествена вентилация посредством диаметрално разполагане на прозорци.
И за нас и за собственика метаморфозата на тази къща бе важен момент в израстването ни и като личности и като професионалисти. Бивш супермаркет или стара фурна за хляб не винаги може да стане дом. След преживяването на шока, че къщата няма да има четирискатен покрив и ще съвместим местна каменна зидария с HPL система собственикът предостави пълна свобода на идеите ни.
С днешна дата собствениците обичат и се радват на този свой нетрадиционно традиционен дом. Да смесиш различни езици не е въпрос само на архитектурна дързост, а и на зрялост на инвеститора, в случая и на наличието на една стара фурна до селската църква.
Бялата църква, която и вчера и днес и утре си е все там. И все така приветливо ще посреща и изпраща, ще закриля и изпълва със смисъл мястото.
Старата фурна, на мястото на която има огнище-сърцето на един нов дом, където винаги ще те посрещнат с широка усмивка и думите:
Сънувах, че правя хляб и така започна всичко.

ЗЛАТНИ СПОНСОРИ

СРЕБЪРНИ СПОНСОРИ

спонсори

партньори