Център „Джон Атанасов“, София

Център „Джон Атанасов“, София

Проектант: НОВАЛ ЕООД  инж. арх. Алеко Христов

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

Архитектурният проект е авторско идейно решение за участие на екип от български учени и специалисти в областите на физиката, химията, биологията и медицината в програма на ЕС за подпомагане на науката и връзките ѝ с бизнеса и обществеността. Архитектът беше  привлечен т. г. да съдейства в начинанието от Сдружение "Център за компетентност по био и нано фотоника "Джон Атанасов".

Ситуацията е в кампуса на СУ „Св. Климент Охридски” в София, кв. 170, между бул. „Велчова Завера”, бул. „Баучър”, ул. „Якубица”, ул. „Златовръх”, и ул. „Галичица”. Ситуирана е в площ, освободена от две сгради в груб строеж, демонтирани за скрап (в някои планове на София и в Google още са видни очертанията им). Зони на застрояване по ЗУЗСО и ОУП-София за кампуса са ТРО и ОО*, а за сградата и прилежащата ѝ среда – ОО*, която е със завишени изисквания към екологията. Те следва да се уточнят с устройствен проект като специфични за кампуса след приключване на процедурата. Прилежащата площ около сградата на Центъра – особено на изток и север, – както и наличните други зелени площи в кампуса са достатъчни и като общо количество, и като възможност дори за надхвърляне на минимума от 10% високи дървета за близката по изисквания зона ОО. Същото важи и за площта на зелените площи в кампуса. В този кампус са разположени три факултета: Химически (ХФ), Физически (ФФ) и по математика и инфроматика (ФМИ).  ЗП на сградата е близо м2, а РЗП – близо 4000 м2. Етажността е прежбладаващи 2 надземни етажа без сутерен (най-вече за по-икономично строителство) с малка 3-етажна част. Функционалността е определена основно от разнородните подадени за проектиране лаборатории и необходимите им второстепенни функции, като връзките с бизнеса и обученията налагат наличието на неголям аудиториум и многофункционална зала. В подадените на архитекта изисквания основните са следните: 1) за физическите лаборатории, които нямат никакви отвори по външните стени, е задължително, а за останалите е възможно да има и места за работа в отделни офиси; 2) за лабораториите с голямо и/или тежко оборудване и/или технологично обзавеждане са задължителни двойни врати, широки коридори и товарен асансьор; 3) физическите лаборатории са задължително на приземното ниво – поради тежките маси за лазерите и високите изисквания към вибрации, вкл. на конструкцията; 4) поради чувствителността към вибрации конструкцията на първия етаж е масивна стоманобетонна, а на втория може да се изпълни и като стоманена (тази възможност е представена на паната); 5) за физическите лаборатории е необходима и повишена етажна височина (уточнена на 5,50 м), за да се монтира климатизацията; 6) поради увеличаващите се размери на съвременното оборудване и обзавеждане на физическите лаборатории е необходима възможност за по-високи отвори на врати (2,50-3,00 м); 7) за Зоната за медицински изследвания, за програмата са аудиториумът (с ВИП-места) и многофункционална зала (вкл. за обучителни цели). : за социални контакти и почивка и за обучение, събрания и др. 

КОМПОЗИЦИЯ И ПРОЕКТ

А. Основно определяне на формата. Интуитивният подход определи за най-съществена идеята за съвършенството като еволюционен стремеж на човека и на науката. Съчетанието на познанията в езотериката и науката породи съчетаното приложение на формата на кръглия триъгълник (като окултен символ на Ваклуш Толев по темата „Политика, религия, държава“ –  „Духовните дарове на България“ и видео в you tube) чрез т.нар. в математиката „кръгъл триъгълник” (на Рело, Wikipedia) и на 7 еднакви възходящи  спирали в центъра на триъгълника, изявяващи принципа на 7-те Лъча на човешката еволюция, от които единият е на науката (виж Теософско общество, Джуал Кхул и В. Толев, „7 Лъча на еволюцията“). Спиралата е приета форма на еволюционност (човешката ДНК също е спираловидна). Хармоничността на еволюцията е представена чрез композирането на спиралите на основата на златното сечение ϕ [фи]. Спиралата на науката ще е изработена в друг цвят, фактура и пр. специфики на повърхността ѝ.

Б. Конкретизиране на формата. 

Работата започва с интуитивното намиране на подходящата за тематиката идея като определяща основния подход към задачата на бъдещия проект, което свързва архитектурното творчество с универсалността. Паралелно с това започва действието и на логичните търсения като отправни точки на личното познание – вкл. и професионалното, – чрез което се прави приложността на идеите. Впоследствие приложността започва да се засилва в процеса на композирането и да преобладава в процеса на проектирането, но е необходимо да остава винаги подчинена на евристичната идея, която и в крайната степен на  проектиране да си остане разпознаваема и видима. Така се свързват реалността на универсалността като земно присъствие въздействие и деятелността на личностните активности като земен градеж.

Относно метода на работа на архитекта (който в най-обхватната си отговорност може да прави езотерично ориентирано творчество, което да се възприема идейно и ползува прагматично) с възлагащата страна  (която в най-обхватната си функция поставя на обсъждане с архитекта условностите при проектирането по определената тема) при този проект имаше две степени на взаимна работа: 1) основно задание-таблица и 2) дооформянето му до необходимата конкретизация за идейната фаза на проектиране. При първата фаза водещата роля имаше възлагащия, а при втората водещ беше архитектът. Фактически това беше процес на взаимно обучение: първо на архитекта, който трябва в необходимата си степен на архитект-професионалист да разбере какво се иска от него и второ – на възлагащите научни и научно-приложни професионалисти, които да разберат в нужната за реализацията на проектната фаза степен какво са пропуснали при определянето на началната информация. При първата степен работата беше таблична и съдържаше в краткостта си синтеза на вижданията на сдружението за зоните в центъра и на научните ръководители за лабораториите им. Преходът към втората степен беше определен от анализа на архитекта, който породи ред въпроси; те бяха зададени на всеки конкретен ръководител, кат бяха обследвани и основните проблеми относно: климатизация, чистота на въздуха, вибрации; конструктивно решение като материали и схема; енергийно ефективни възможности; финансови граници; функционални специфики; общи и личностни изисквания на ръководителите на лаборатории и кабинети. След поставените от архитекта въпроси и отговорите им протече композирането и проектирането на архитектурната форма, членяща пространството като организиран организъм. Архитектът предложи плановете си за съответната лаборатория/кабинет на всеки от възлагащите и поиска той да одобри (или не) плана-предложение и да определи обзавеждането. Така се получи специфичната симбиоза архитектура-ползвател.

Композицията на центъра „Джон Атанасов“ започна от интуитивната идея за езотеричния кръгъл триъгълник, който чрез геометрично приложимия (и научно открит) триъгълник на Рело стана символ на стремежа към съвършенство на човека и на науката му. Това стана идейната основа за центъра – плоскостната ѝ форма се разви в триизмерен атрий. Символната идея от своя страна се превърна първо в обемната композиция на основата като израз на статуквото в науката. Затова е основана на стабилността на симетрията. Поставянето и мощта на въздействие на основната форма и на отделните пластични акценти е определено от анализа на устройствените условности на ситуацията (виж схемата на първото пано): основен и второстепенен подход, основните и второстепенни визуални връзки с новопредлаганата постройка. Основният пространствен пробив на съществуващата застройка, който е и прекият автомобилно-пешеходен подход, определя и влизането в  храмовостта на атрия като преддверие на свещеността на науката. Това става към и през архитектурно-пластичен портал, който е и пространствената връзка на кръглия триъгълник с групата от еклектични „готически“ прозорци на източната фасада на прилежащия ФИМ,. Композицията се допълва чрез обемни издатини на втория и третия етажи – символ на надграждането на науката, но чрез евристични идеи. Конкретиката на формата е и прагматично определена: зададените площи са от няколко до ок. 150 кв. м. за функция, затова оформянето на плановете като площи и връзки дава възможност за проектирането и /или групирането на малки, средни и големи

Надграждащите основния двуетажен обем триизмерни форми спрямо него са: и нюансни, и контрастни; и под горния ръб на основата, и надскачащи го; и подчертаващи симетрията, и игнориращи я. Това създава едно богатство на форми, които на места  подчертават масивността на основния обем, а на места той е техен пасивен обем. Това е продиктувано от наличните в кампуса прилежаща застройка и озеленяване. Така са разработени следните принципи на връзка между новата и съществуващите сгради: преобладаващата масивност на основния обем съответства на масивното формообразуване (но не и на ортогоналността) на разширението на ФФ на юг; преобладаващото плоскостно оформление на фасадата на центъра съответства на предимно плоскостната фасада (но не и на формата на прозорците) на ФМИ на запад; богатите на разнообразие изгледи на центъра от изток и север съответстват на богатото еклектично решение (но не и на характера на пластичността му) на ХФ и на наличния и нуждаещ се от бъдещо дооформяне масив от високи дървета.

Енергийната ефективност е представена от способа на термопомпата, който е особено ефективен в Софийското поле заради високите подпочвени води тук. Друго характерно решение за архитектурата на сградата е продиктувано от високите изисквания за физическите лаборатории (на първия етаж) за строго постоянна температура с много ниски месечни и годишни амплитуди; затова към изложените на юг и полупосоките му стени в зоната на първия етаж са поставени хоризонтални засенчващи устройства, за да се намали прегряването там (по-добре е те да са подвижни, но това ще се реши в конкретиките на проекта за изпълнение). Свързаното и с екологичността решение на изложените към север и полупосоките му стени в същата етажна зона е озеленяването на фасадите. То е специфично разработено като идея: отдалечено е от фасадните плоскости (за да не разрушава топлоизолационната система) и от прозорците, които по най-удачния от енергийна гледна точка начин са изнесени на нивото на външния ръб на топлоизолационната система; нагоре (към еркерите) и настрани (при двата прехода към жалузите) то е ограничено от стъклени ивици (за да не позволява лесното разпространение на растителността). Затова е поставена мрежа, закрепена към горни и долни хоризонтални гредички, свързани съответно с горни и долни носещи конзоли. Приложен е и авторски детайл на решението. Мрежата дава възможност да се прилагат различни по закрепването си увивни или пълзящи растения. Решението на жалузите и на озеленяването са съвременни технологични варианти на принципа на цокълния етаж при класическата архитектура, а хоризонталната стъклена ивица над горните конзоли е съвременно приложение на използувания с векове принцип на корниза като начин на членение на фасадата, даващо възможност дори за коренно различни оформления и членения във височина (което е приложено при по-старите основни сгради на факултетите и особено богато при ХФ).

Всички пластични издавания на центъра ни говорят и за търсенето на естествена светлина – там, където е възможно, защото е принципна необходимост (и норма), но е и задължително за физическите лаборатории, където тя трябва да липсва на 100% и така се създава и психологически, и здравословен проблем а работещите там.

 

 

 

 

 

ЗЛАТНИ СПОНСОРИ

СРЕБЪРНИ СПОНСОРИ

спонсори

партньори