LH
Проектант: STARH, арх. Светослав Станиславов
Информация
LH се намира във Варна, в район, някога част от древния град Одесос, който днес е археологически резерват. Сградата е разположена на ъгъла на булевард „Сливница“, основната пешеходна артерия към Морската градина, и улица „Стефан Караджа“. Предвид историческия контекст на обекта, за парцелите в района са въведени строги правила за устройство и застрояване, които са съгласувани с Министерството на културата. Те не са само ограничителна насока, а задължителна рамка, която предварително определя всеки ъгъл на наклон, всяка височина и композиционна мрежа.
Съществуващата двуетажна къща датира от 1923 година, като попада в категория „ансамблово значение“ и не притежава статут на недвижима културна ценност по смисъла на Закона за културното наследство. Характерно за сградата е присъствието на варо-пясъчни пластики, декорации по фасадите и две скулптурни детски фигури на фронтона с автор Кирил Шиваров. Въпреки че не е архитектурен паметник, идеята за запазването на съществуващия ѝ облик и пластики е приложена в проекта за надграждане и преустройство.
В България преобладава очакването, че когато са необходими разширения, историческите сгради трябва да бъдат допълнени по начин, който повтаря оригиналния им архитектурен език и стил. От друга страна, в момента на създаване на проекта в Европа се наблюдава обратната тенденция - създаване силен контраст между минало и настояще. Вместо това, LH се стреми към баланс - да зачете както миналото, така и настоящето, изразявайки съвременна визия, която служи на бъдещето. Проектът цели да почете историята, без да я възпроизвежда дословно, и да въведе модерни елементи, които не доминират оригиналния характер на сградата. Подходът към въвеждането на съвременен архитектурен език е деликатен, постигайки хармоничен облик, така че сградата да се възприема като едно цяло.
Преди да се предприемат каквито и да било интервенции върху съществуващата сграда, фасадата е сканирана с лазер и подробно проучена. Всички фризове, медальони и фигури са лазерно заснети и реконструирани с отливки от полимербетон. Оригиналната фасада e подсилена и покрита с висококачествена гладка мазилка в естествени бели тонове. За да се унифицира цялостният вид на сградата, при проектирането на фасадата на новата част е използвана ортогонална мрежа с тесни отвори, която е в хармония с архитектурната композиция от миналото. Стратегически се разполагат по-големи прозорци в жилищните помещения, за да се отворят гледки към морето и градския силует. Скатният покрив е третиран като своеобразна “пета фасада”, подчертаваща непрекъснатия облик на новия обем. И тук са предвидени множество прозорци, които продължават композицията на фасадите и подсигуряват достатъчно естествена светлина в интериорните пространства. Всички повърхности на разширението са изпълнени с вентилирана окачена система от фиброциментови панели с две покрития. Използвана е същата цветова палитра и материали, за да се гарантира, че мазилката на фасадата на оригиналната сграда се съчетава хармонично с новата фиброциментова облицовка.
По отношение на функцията, LH остава жилищна сграда с обществено обслужване на партерно ниво, където са разположени кафене и споделено работно пространство. Достъпът до тях е през главния ъглов вход на сградата, а вътрешният двор е направен достъпен като продължение на обществената програма. На втория и третия етаж има по един апартамент. Четвъртият етаж и пространството под покрива са запазени за пентхаус.