Културен комбинат "Родопа"
Проектант: Николета Цирова
Информация
Може ли една изоставена индустриална сграда, разположена в непосредствена близост до централните градски части на София, да заживее нов живот? И може ли съживяването на бивш кланичен комплекс да се превърне в двигател за развитието на цяла градска зона? На тези въпроси търси отговор проектът „Културен комбинат Родопа“, посветен на адаптацията на сградата на някогашната Софийска кланица, по-късно станала известна като Месокомбинат „Родопа“.
В началото на XX век, с бързото развитие на столицата и нарастването на нейното население, възниква необходимостта от изграждане на модерна общинска кланица, по пример на водещите европейски градове. За място е избран терен в първата производствена зона на София – в близост до Централна и Сточна гара и до Владайска река. След проведен международен конкурс през 1928 г. започва проектирането, а през 1934 г. кланицата отваря врати. През 1965 г. предприятието става част от ДСО „Родопа“ и до фалита на дружеството в края на XX век е едно от водещите в града. Днес сградата на кланицата, макар и изоставена, продължава да носи архитектурните белези на ранния модернизъм и е един от най-ярките примери на индустриалната архитектура от първата половина на XX век в България.
Именно тази архитектурна и историческа стойност, съчетана с централното ѝ местоположение и устойчивата ѝ конструкция, превръщат бившата кланица в потенциален катализатор за нов културен живот.Оттук се ражда идеята сградата да не бъде просто запазена, а да придобие нов смисъл – да се превърне от индустриален паметник в жив културен организъм.
Проекта преглага съвременно решение за опазване и адаптация на сградата на някогашната софийска кланица, което да запази нейната архитектурна стойност, както и да създаде ново ядро за развитието на културния живот в Северна София, зона в която сгради посветени на култура липсват. Основната концепция е връщането на живота в комплекса на бившия месокомбинат чрез адаптацията му в съвременен културен център с различни зали, работилници и обществено достъпни пространства. Идеята на новия културен център е да създаде пространства за творческа дейност и, вместо сградата да е свързана със смърт, в нея да се „ражда“ изкуство. За тази цел се предвижда адаптация на бившите кланици в зали за танци, изложби и многофункционални събития, като концерти, експериментален театър и др. Бившите хладилни зали ще бъдат трансформирани в ателиета за работа на художници, шивачи, дизайнери и скулптори, както и в звукозаписни и фотографски студиа. Културният център ще включва и едно от най-важните изкуства – кулинарията. Просторен ресторант и бар ще предоставят гледки към София, като ресторантът ще предлага самостоятелен достъп за независима експлоатация. Най-забележителната част от сградата – бившата водна кула – ще помещава общодостъпни временни изложби, а от върха ѝ ще се разкрива панорамна гледка към цялата софийска котловина. Всичко това е вписано в паркова среда около сградата, която ще предлага пространства за изкуство (като стени за графити) и зони за отдих, включително детски площадки. Основна идея в дипломната разработка е, че конструкцията на сградата е ключов елемент от нейния облик. Затова промените по конструкцията са сведени до минимум, а тя от своя страна е основният елемент от интериорът на сградата.
Изпълването на зоната с разнообразни функции е предпоставка за оживяване на „мъртва“ територия в непосредствена близост до централните части на София.
Основен принцип в разработката е запазването на оригиналната конструкция като ключов елемент от архитектурния израз. Промените по нея са сведени до минимум, а интериорните решения я подчертават и вплитат в новата функция. Изпълването на зоната с разнообразни културни и обществени дейности създава предпоставка за оживяване на „мъртва“ територия в непосредствена близост до центъра на София.