Спортно-културен център
Проектант: Светослав Кръстев
Информация
Спортно-културен център — Дипломна работа, Университет по архитектура, строителство и геодезия, град София
Изготвил — Светослав Кръстев
Водещ преподавател — арх. Сава Кисляков
Град Неделино е малко градче в област Смолян, което попада в негативната българска статистика за обезлюдяващи градове, които скоро може дори да не отговарят на критериите за град. Разположен е в подножието на връх Неделя, откъдето идва и името му. Релефът на територията е типично планински, а през града преминава река Неделинска (приток на река Върбица).
Поради липсата на работни възможности в града хората търсят препитание в чужбина или в по-големите градове, което води до постепенно обезлюдяване. Тенденцията показва, че целогодишно в града остават предимно деца от първи до дванадесети клас и пенсионери – баби и дядовци, които се грижат за внуците си. Тази ситуация създава интересна динамика между две напълно различни поколения, които съжителстват заедно. Днес в града живеят по-малко от 3700 души (по статистика от 2022 година). От тези 3700 души много малка част практикуват уникалния за района неделински двуглас — стил на пеене, изпълняван от двама певци, при който се създава забавяне между гласовете, напомнящо ехо и придаващо усещане за извисяване. Подобно на този отличителен за района белег на изчезване са занаяти като дърворезба, тъкане, коване, шарачество и други. Причините са много и комплексни, но най-общо казано, районът се намира в културен упадък. Между различните поколения в града се е оформила пропаст. Старото поколение живее в миналото и отказва да премине напред, младото поколение живее и се развива днес, без представа за миналото и традициите си, а медиаторът, нужен за запълването на тази пропаст, го няма — той е в чужбина, борещ се за препитанието на семейството си.
Сложна ситуация с още по-сложна и грозна картинка пред нея. Възрожденски къщи (още един отличителен белег за хората и тяхната някогашна култура) се разпадат или биват премахнати, за да дадат път на нови, по-модерни и луксозни къщи. Някогашните малки площади, съществували във всяка махала (квартал), са приватизирани и разпродадени, за да се строят още нови и по-луксозни къщи. Калдъръмените улици, макар и малко, се оказват много проблемни за модерния човек и е по-лесно да бъдат премахнати и заменени с нови, по-модерни и луксозни асфалтови такива. И така от някогашното китно родопско градче ги няма вече площадите, няма ги калдъръмените улици, няма ги и възрожденските къщи. Но пък хората са все още там. Да, не знаят занаятите на дедите си, да нямат същата ценностна система, но това са същите хора, нали?
Не, това не са същите хора. Или поне няма да бъдат, ако не бъде направена интервенция. Неделино е един от многото подобни случаи в цяла България. Някога град, пълен с хора, история и култура, днес — празна черупка. Именно тук се ражда идеята за дипломната ми работа: сграда, пространство, което да бъде липсващият медиатор, място, в което хора от различни поколения могат да се съберат, споделят и обсъдят различията си. Място, което да напомня за миналото и грешките на сегашното за едно по-добро бъдеще.
Проектът е ситуиран в близост до единственото училище в община Неделино, на хълм, сънаблюдаващ едновременно православна църква и джамия. Достъпът до имота е съществуващ, но денивелацията в него е над 10 метра, което го прави много труден за овладяване. Разположението му спрямо географските посоки е лошо, намирайки се на северен склон.
Програмата на сградата е разделена в два обема, а техният силует е препратка към родопските конаци. Обемите са разкъсани от два площада на две различни нива, а денивелацията между тях е решена с парадна стълба с интегрирана инвалидна рампа.
За да се запази силуетът в града, обемите се четат като двуетажни и се разливат плавно по терена за максимално добра интеграция в контекста на средата.
В по-малкия обем е разположена малка спортна зала, оразмерена спрямо нуждите на града, с интегрирана трибуна за събития и състезания, малко кафене с възможност да се разлее към централния площад. А от втория площад имаме достъп до външна стълба, която ни води до зелените покриви на спортната зала като директно продължение на програмата. На второ ниво на сградата са разположени две по-малки зали за спорт, гледащи към централния площад и спортната зала респективно.
В по-големия обем е разположена културната програма. От централния площад имаме достъп до обществен ресторант, който е продължение на инициатива на град Неделино за топъл обяд на хора в нужда. А за неговите нужди е предвидена зеленчукова градина на покрива над него. Зад ресторанта са разположени пространства за споделена работа, кинозала, администрация и складови помещения. Централният вход на културния център е откъм площада на кота ±0.00. На това ниво са разположени основните зали за продължение на типичните занаяти, както и допълнителни зали/ателиета за развитие. Към културния център имаме зрителна зала за 200 души, както и възможност за отваряне на залата за хорово пеене към интегрираната стълба с трибуна за създаване на по-малка камерна зала. На горното ниво (кота +4.50) са разположени хранилищата на историята ни, а именно библиотеките — една по-голяма библиотека за възрастни и една по-малка за децата. Между тях е оставено експозиционно пространство с възможност за разнообразни изложби и събития. А двете библиотеки имат свободен достъп до зелени покриви, наподобяващи връзката на къща с двор.
Архитектурният образ е пряко отражение на сегашното състояние на недвижимото културно наследство в град Неделино. А резултатът е една сграда с ясни белези, в груб контраст с очаквания резултат. Силуетно наподобява възрожденския стил, но е лишена от характерните му черти. Сградата е спор сама по себе си, но именно това е целта — да се даде светлина на проблема и това, до което е довел. Защото днес сме близо до миналото ни и си го спомняме, но ако го забравим, никога няма да можем да се върнем.
Резултатът — сграда, която от пръв поглед задава въпрос, но и дава отговори. Място за диалог, спор и разбирателство. Място за всеки.