Заешка дупка
Проектант: Свтослав Кръстев
Информация
Заешка дупка – Преддипломна работа
Университет по архитектура, строителство и геодезия, град София
Изготвил: Светослав Кръстев
Водещ преподавател: арх. Сава Кисляков
През втори семестър на 5-ти курс, към катедра „Обществени сгради“, ни беше поставена задача за осмисляне и създаване на концептуален проект в пространство между две жилищни сгради, което се е сформирало по стечение на обстоятелствата. Ситуацията се намира в ж.к. „Лозенец“, град София, и представлява тесен проход.
В квартала ясно си личат градоустройствените идеи и това как се е предполагало да се случва застрояването. От птичи поглед над ситуацията забелязваме, че първичната логика на изграждане е счупена. Причината – най-вероятно конфликт на интереси в полза на новото застрояване, което от своя страна затапва L-образната ъглова сграда (старата сграда) между улиците „Крум Попов“ и „Неразделни“. Подобно на много други в квартал „Лозенец“, тя има за цел да затвори вътрешния двор и да се свърже на калкан със следващото застрояване. Защо новата сграда не се е свързала на калкан поне с един от калканите на старата сграда не е ясно. Но резултатът от това решение е именно един шлиц между две средно високи сгради с вариращи размери и логика.
Посещавайки ситуацията на място, разграничавам три типа пространства. Първото — откъм улица „Неразделни“ — е най-тясното и подтискащо от трите. В него отстоянието между сградите е по-малко от метър и половина, при височина над 18 метра. Идвайки от улицата и навлизайки в него, човек се усеща смазан от рязката смяна в мащабите. Второто пространство (междинното) отново шокира представите за мащаб на човека, отваряйки се без плавно преливане. Сякаш си се смалил за секунда, но не напълно достатъчно, за да си възвърнеш нормалното усещане за мащаб. А веднага след него идва и третото пространство, което възвръща нормалното усещане за човешки мащаб и ни „изплюва“ на улица „Крум Попов“. Интересна и сложна ситуация — без ясна функция и нужда.
След изследване на локацията и определяне на нейните дадености, реших да създам лабиринт, изкривяващ представите на човека за мащаб и реалност — като една „заешка дупка“ в средата на градската джунгла. От преминаването ми през ситуацията направих връзка с класическата приказка на Луис Карол — Алиса в страната на чудесата — или по-точно сцената, в която Алиса за първи път попада в заешката дупка и се натъква на отварата за смаляване и тортата за уголемяване. Там тя също се сблъсква с пречупената представа за мащаб и как едно и също пространство може да се усеща напълно различно в зависимост от човешкия мащаб.
С тази хрумка основната ми концепция беше решена. За нейната реализация заложих на най-добре познатата ни връзка между пространства — стълбите. Една стълба ясно индикира връзка в съзнанието на всеки човек. Но ако завъртим тази стълба многократно в различни посоки и направления — като в картина на Мориц Корнелис Ешер — съзнанието ни започва да се обърква и се затруднява да разграничи реалност от фантазия. За да позволя на максимално много светлина да навлезе в и без това неособено осветеното пространство, заложих на арковидни сводове, носещи стълбите и различните платформи. Колоните им изтъних максимално, създавайки допълнително объркване в съзнанието на човека как тази структура се държи. Комично тънките колони създават и допълнителен ефект на „гора“ в лабиринта на всяко ниво. Вход и изход в лабиринта няма, защото човек може да попадне в заешката дупка от всяко място и да излезе или от първоначалната локация, или от нова такава. Ясни маршрути също не съществуват — нямам заложена ходова линия или каквато и да е крайна дестинация. Оставям този избор на посетителите му.
Финалният резултат е един успешен експеримент за създаване на концептуална идея, използвайки даденостите на една ситуация и реализирайки я с максимално точни и обобщени изразни средства.