Винарска изба - Винарско имение "Драгомир"
Проектант: ZOOM studio, арх. Тодор Обрешков, арх. Пламен Тодоров, арх. Теодора Алексиева, арх. Мартин Вандов, инж. Анастас Колев
Информация
Снимки:Винарско имение Драгомир, Веселина Маринова, Виктория Станчева, Facebook
Местоположение:село Брестник, област Пловдив
Имвеститор:"Винарско имение Драгомир" ООД
"Винарско имение Драгомир" е собственост и се управлява от Наталия Гаджева и Константин Стоев - изкусни енолози, образовани професионалисти с богат многогодишен отличен опит във винопроизводството, с модерна визия и солидни познания. Те решиха да създадат своя нова винарска изба, където да преработват реколтите от техните лозя при съвременен подход и технологичен метод, отговарящ на техните схващания им и на актуалните насоки на развитие във винарството. Тук Гаджева и Стоев могат да прилагат и традиционни, изпитани способи като ферментация на грозде в бъчви и в малки съдове, предназначени за направа на забележителни вина. Амбицията за съизмеримост с най-изтъкнатите достижения по света на-ложи разширяване възможностите на семейната изба.
През 2014 инвеститорът купува съществуващата винарска изба "Брестник" за първично винопроизводство. Дворът на старата винарна е 39 дка и в него имаше няколко масивни постройки и съоръжения, изграждани по различно време. Най-старата сграда на оригиналната ко-оперативна изба е от началото на 30-те години на 20 век. По-късно, през 60-те и 70-те години на 20 век за тогавашния "Винпром" са построени още две масивни сгради, няколко големи навеса със стоманени конструкции, външни открити резервоари-басейни, пречиствателна станция и други съоръжения; поставяни са на открито съдове за вино. През 90-те години добавя-нето още съоръжения е продължило като са построени други навеси и отделна сграда с дестилационна колона за високоалкохолни напитки.
Теренът на бившата винарска изба "Брестник" е в подножието на с. Брестник, непосредствено при влизане в селото, с лице към основния път идващ от Пловдив, наречен Кукленско шосе и отвеждащ през селата Брестник, Куклен и Долни Воден до Асеновград. Наоколо е било селскостопанска производствена зона обкръжена от изток, север и запад с лозя. В голяма степен и в наши дни е запазен обликът на тази зона, въпреки че сега някои площи са се превърнали в жилищни квартали с къщи.
След множество огледи на място, проучване на архивни документи, експертизи и дискусии се наложи решението да бъде изоставена първоначалната идея за реконструкция на съществуващите сгради. Главните съображения за отхвърляне на реконструкцията като инвестиционна възможност бяха следните:
Съществуващите сгради на старата изба са с много по-голяма площ от нуждите на "Драгомир";
Тези сгради са физически и функционално свързани, с общи части, като запазване-то само на една от тях - най-старата, построена в началото на 30-те години на 20 век би било трудно и скъпо;
Построени и оборудвани са с големи 30 м3 железобетонови ферментатори и резервоари за съхранение на вино, които са функционално непригодни и морално остарели за нуждите и маниера на производство на изба "Драгомир";
Съществуващите сгради са неприемливо износени, като жизнено важни строителни елементи - носещи конструкции, хидроизолации, водопроводи и канализация, електроинсталации са силно повредени до негодност. Топлоизолации липсват. Строежите от 60-те и 70-те години са с широки остъклявания към изток, юг и запад на най-горно ниво, което предизвиква технологичен проблем от топлотехническа гледна точка;
Най-старата, построена в началото на 30-те години на 20 век сграда на едновремешната лозаровинарска кооперация "Брестник" е претърпяла пожар през 60-години, дървеният покрив е изгорял, а после е поставен друг дървен. През повече от 80 годишната си история сградата е била подложена на множество функционални промени и строителни преустройства както преди, така и след пожара;
Гореописаната сграда от 30-те години с три надземни етажа и сутерен не представлява по същество особена архитектурна ценност и не е знаменито индустриално технологично съоръжение, заради което да си струва да вложат много усилия и средства за запазване на основната му функция. Тя е с тухлени фасадни зидове без собствена носеща конструкция. Стоманобетоновите резервоари вътре служат и като укрепване на външните ограждащи сте-ни. Тези съдове на три нива стъпват един върху друг с тънки бетонови крака-колони. Цялото това построение с голямо собствено тегло, още по-значително когато съдовете са пълни, далеч не отговаря на противоземетръсните норми, разрушаването заради функционалната му негодност би оставило цялата сграда без конструкция, а укрепването на изцяло тухлените фасади би било неоправдано скъпо;
Съществуващите сгради са централно разположени в двора, разделяйки го на не-равностойни части. Такава ситуация на производствени дейности води до неефективност при ползването на територията и трудност при използването й и за други предназначения;
Беше взето предвид и другото основно инвестиционно намерение на собственика - в бъдеще да изгради малък комплекс от еднофамилни жилищни къщи с предназначени за обитателите спортно-рекреационни и клубни дейности.
След този широкообхватен анализ реконструкцията на съществуващите сгради отпадна като разумен подход.
В резултат на тези размисли и заключения бе взето решение новата сграда на винарска изба "Драгомир" да бъде разположена в южната по-тясна и обособена част на терена с лице на изток към главната улица на селото, отвеждаща на юг към неговия център, а на север пра-во към Пловдив.
Основна цел на инвеститора е постигането на максимална ефективност при производството на вина от всички ценови категории, но с качество надминаващо други подобни винопроизводители в България. Предпоставка за успеха на инициативата е интегриране на избата с лозовите насаждения наоколо в единен производствен цикъл при прилагане на безотпадни съвсем опростени класически технологични процеси, обезпечени с надеждно оборудване от специализирани реномирани фирми. Дейността на предприятието ще е концентрирана изключително върху лозарството и винарството, но в допълнение е обърнато внимание и на винения туризъм като съпътстващи функции в посока привличане на посетители и непрофесионални гости. По този начин, със старите и новопостроените, съвременни винарски комплекси, районът има потенциал да се превърне в привлекателно място за любители на виното и хора изкушени от подобни преживявания.
Топографските особености на терена за строителство се характеризират с общ лек диагонален наклон от югозапад към североизток на слабо нагънатия релеф в избения двор. Об-щата максимална денивелация е приблизително 12 - 13 метра. В частта от имота за новата винарна е около 4.50 м, при среден наклон ~ 4.5%.
Основният обем на избата е на две нива, правоъгълен, ориентиран според чистите географски посоки. Дългите фасади са на север и на юг, а късите на изток и запад. Избата е раз-положена в най-южната обособена част на имота, която е и най-извисена, с широк обзор към Пловдив. Погледната от север на юг, издължената северна фасада се проектира под силуета на планинските хълмове и представлява своеобразен екран за бъдещата зона определена за изграждане на 16 еднофамилни къщи, клуб и малък спортен център, като фон, прикриващ не-лицеприятните близки гледки с грозни бивши стопански постройки през улицата горе от юг.
От самото начало стремежът беше обликът и характерът на строежа на новата винарна да отразява и показва откровено и честно същността на технологичното производство при провеждане докрай на основния принцип - органично вписване в релефа на терена. Резултатът е цялостен функционално разнообразен ансамбъл, облагородяващ окръжаващата околна среда и най-вече природните дадености на ландшафта на селските покрайнини.
Голяма част от действителната разгъната застроена площ е на подземни и полуподземни нива. При това категорично се запазва водещата идея при строежа да бъде използвана денивелацията. Релефните дадености са обусловили специфичната обемно-пространствена и планова конфигурация. Наклонът на терена предполага стъпаловидното развитие на застрояването. Разликата в нивата, използвана като технологично предимство, дава възможност за гравитачно протичане на винарския процес. От енологична гледна точка, гравитачният път на гроздето и виното е класически изпитан прийом, а вкопаването в терена осигурява типичен за винарските изби вътрешен микроклимат, благоприятен за направата на добро вино с нисък разход на енергия. Поставени дълбоко в терена големите избени помещения не смущават с обемното си въздействие парковата среда и близките квартали на селото с жилищни и вилни постройки. Така са удовлетворени изискванията на енолозите, а производствения корпус, вкопан в ската прикрито се сгушва в гънките на терена, без да дразни очите.
При компактната планировка на сградата е използвана видимо отвън издължена компо-зиция със степенуване на интериорните и външните паркови пространства според предназначението им. Линеарността е доразвита и потвърдена в съответствието на обемно-пространственото решение с етапното протичане на технологичните процеси. Функционална-та схема е отражение и материализация на съвременните виждания на Н. Гаджева и К. Стоев.
Радостно е, че всъщност, както минувачите покрай новата винарска изба, така и посети-телите, а също и обитателите на жилищните квартали наоколо, а дори и работещите там няма да възприемат отвън действителната големина на производствения корпус и съответно няма да бъдат смущавани от потискащото внушение на промишлено предприятие.
Използваните фасадни материали са: каменна облицовка от базалтови плочи с дебелина 5 см, видим бетон – монолитни стени, монтажни фасадни елементи и шлайфан стоманобетон. Широката козирка по северната фасада се носи от монтажни съставни колони всяка от 2 сто-манени профила IPE 300 (300/150мм) с двустранно прикрепени дървени талпи (2х250/75мм).
Вътрешните прегради на производствените помещения и отделянето им от останалите помещения са стъклени преградни стени, съставени от отделни елементи, безпрофилно остъкление, като на нужните места са предвидени изцяло стъклени врати.
Настилката във всички производствени и инсталационни помещения, в коридорите и складовете е индустриален шлайфан бетон.
Строителното изпълнение за голямо съжаление на инвеститора и проектантите въпреки техните усилия е доста незадоволително.
Новата винарска изба "Драгомир" заедно с парковата среда, оформена около строежа, органично и непретенциозно се вписва в теренните дадености, ориентирана към красивия хълмист пейзаж с планините на юг и гледката към Пловдив на север. Тя се превръща в свое-образен притегателен акцент, живописно включен в ландшафта като отличителен знак - символ на селото и цялата местност.
Винарска изба "Драгомир" в село Брестник
долно ниво 1856 m2
горно ниво 970 m2
Застроена площ 1856 m2
Разгъната застроена площ 2826 m2