Къща в Родопите
Проектант: Архитектурно студио Simple.Architecture, арх. Александър Йончев
Информация
Проект: Еднофамилна къща
Година: 2020
Разработени фази: Идеен проект / Технически проект / Работен проект
Статус: В процес
Проектът се намира в горната махала на едно родопското село. Парцелът, с югозападно изложение, разположен точно под пътя, предлага уникална гледка на 180 градуса към красивите извивки на планината. Стръмният терен с наклон от 30% създава усещането за полет. Съседните къщи са обикновени, но дървените ферми и навеси пръснати из селото напомнят за местните строителни обичаи, силно повлияни от културата на дървообработката.
Иновативност на проектното решение
Проектното решение наложи иновативно мислене за преодоляването на две основни предизвикателства.
Първото предизвикателство беше да се създаде силна връзка между съвременна архитектура и местни строителни обичаи. За да се намери хармония между тези два компонента без да се получи или копие на традиционна къща, или съвременна постройка, която няма нищо общо с контекста, в който се намира, беше нужно иновативно решение. Това насочи проекта да се развие в две паралелни и допълващи се насоки. Отвътре, къщата има съвременна минималистична и международна визия, изградена е от видим бетон и представлява масивно монолитно ядро, в което се помещават отделните пространства. Отвън, обаче, къщата е облечена в дърво, което търси диалог с традиционните постройки, с фермите и с подслоните, намиращи се в близост. Вертикалният растер на фасадните дъски също е вдъхновен от тях, а черният им цвят ги разграничава дискретно.
Второто предизвикателство, което наложи иновативно мислене, беше желанието да се оптимизира площта на иначе малкият едва 450 кв. м. парцел. Чрез поставянето на къщата конзолно, подпряна на две монументални стоманобетонни подпори, се постигна стъпка на сградата от само 28 кв .м.
Устойчивост и вписване в околната среда
Къщата е изградена изцяло с локални материали и техники, които целят да подчертаят утвърдените качества в родопското строителство. Липсата на внесени материали намалява значително нейния въглероден отпечатък.
Основните пространства – дневна, кухня, трапезария и спални – са ориентирани на югозапад и посредством 3-метрови витрини улавят слънчевите лъчи през цялата година. Черното дърво на облицовката и декингите подпомага за по-добро усвояване на топлинната енергия. През лятото, плъзгащите витрини позволяват на къщата да се отвори напълно и да има естествено охлаждане и проветряване.
Поставянето на къщата под нивото на граничещата с парцела улица позволява на минувачите да се наслаждават на пейзажа, без той да е възпрепятстван от жилищния обем. Дървената фасадна облицовка цели да свърже къщата със заобикалящите селскостопански постройки и по този начин да даде смисъл на нейната архитектура в селската атмосфера на населеното място.
Къщата предлага иновативен начин на вписване в терен с наклон от 30%, като вместо да следва извивките на топографията се поставя перпендикулярно на тях, проектирайки се като обем, който се врязва в склона на планината.
Функционалност на архитектурното решение
Обемната композиция на проекта във вертикала предлага три основни функционални категории.
Първата категория е плоският покрив, който равни с нивото на улицата. Той предлага места за паркиране, както и пространство за бъдеща инсталация на соларни панели, като същевременно е лесно достъпен за поддръжка.
Втората категория е жилищният обем, който представлява правоъгълен паралелепипед, поставен върху две подпори. Къщата е на едно ниво, а разпределението на пространствата в нея е проектирано изключително прагматично, тъй като в интериора си тя е едва 99кв.м. По централна ос на композицията в план, са разпределени всички изграждащи я пространства – преддверие, склад, техническо помещение, баня и тоалетна, две спални, дневна, кухня и трапезария. С изключение на склада и на техническото помещение всички те имат естествена светлина. Дневната, кухнята и трапезарията са проектирани като едно общо пространство с правилна правоъгълна форма, което позволява лесното му пренареждане според нуждите на обитателите. Една голяма обща лоджия, отделена с плъзгащи стъклени врати става част от интериора, когато вратите й бъдат отворени. Поради факта, че е лоджия, а не балкон, тя осигурява дискретност като блокира погледите от съседните къщи. Тази дискретност на пространствата е постигната и при двете спални, където вместо да се проектира прозорец на техните фасади, ориентиран към съседните имоти, е предложено плъзгащо остъкляване с цяла височина, гледащо към лоджиите им. Това осигурява едновременно богата естествена светлина и чувство за уединеност, без да лишава обитателите от гледка към околната природна среда.
Третата категория е дворното пространство, чиято малка площ е оптимизирана до максимум. Поставянето на жилищния обем във височина освобождава терена от голяма стъпка на сградата, като я намалява до едва 28 кв. м. Къщата предоставя и покрито дворно пространство, което може да бъде усвоено според нуждите на обитателите.
Естетика
Къщата сякаш излиза от склона на планината. Подпряна драматично на две масивни стоманобетонни опори тя търси връзка с монументалната панорама, която се открива пред нея. Цялостно е решена в два материала – бетон и дърво. Естетиката й сблъсква съвременната с традиционната архитектура. По този начин тя е актуална без това да дразни заобикалящия я селския пейзаж. Цветовете са умишлено премахнати, за да се подчертае красивата цветна палитра на богатата околна природа. Съществуват само черно, сиво и бяло. Черното маркира външните пространства, екстериора. Сивото е използвано за сърцевината, интериора. Бяло е само обзавеждането, което придава въздушност и лекота на отделните помещения. Макар отвън къщата да търси силен диалог с топографията и атмосферата на населеното място, отвътре тя предлага един радикален безвременен минимализъм, чиято цел е да освободи обитателите от всеки излишен визуален дразнител и да им предложи едно спокойно, застинало и сигурно пространство, в което да могат да се насладят през всеки един сезон на красивата родопска панорама.