Победител 2020

Категория: Концептуални проекти

Крайречен експлораториум в гр. Русе – Вливане на нов живот чрез проектиране за деца

Проектант: Колелиба ООД, Христина Христова

Информация

Устойчиво активиране на крайбрежната зона на Русе, чрез създаване на мрежа от интригуващи локации с фокус към децата

Обект на дипломния ми проект е крайречната зона на град Русе – една територия с множество исторически напластявания, която е същностно определяща за града и към момента не функционира пълноценно поради редица фактори.

Главна цел на проекта е да създаде система от локации предназначени за деца. Експлораториум, който използва даденостите на крайречната зона, за да създаде динамичен, децентрализиран музей на „учене чрез правене“ и по този начин да влее живот в западналите зони отвъд крайбрежния парк.

Още от преди Освобождението, е започнало строителството на различини диги и бентове, които да възпрепятстват наводненията от прииждащия Дунав. С изграждането на ЖП линията по протежението на реката около 1870г. окончателно се оформил и силуета на крайречието като се разграничили ясно две зони с различни нива. Едната - ниска, заключена между реката и ЖП линията, другата -  висока, която е по-скоро свързана с центъра на града. Този изкуствено създаден силует възпрепятства физическите връзки на града с реката, а визуалните са ограничени само до няколко квартала намиращи се в района на крайречния парк.

Само кварталите “над” парка имат връзка с реката, която е не само визуална, но и физическа. До голяма степен е изчерпан потенциалът  за развитие на тези жилищни квартали, а за онези жилищни райони на север и юг от парка физическите връзки  с реката остават трудни.

Много преди градът да се разрасне до пика на населението си от около 200 000 души промишленото зониране е предопределило посоките на развитие на града и е ограничило връзката му с реката. Навлизането на индустрията по протежението на реката и успоредната на нея ЖП линия възпрепятства връзката на близките жилищни квартали с реката, като по този начин ограничава потенциала им да се превърнат в атрактивни и ценни зони на града, каквито са кварталите в близост до Крайдунавки парк.

Предвид същността на експлораториума като място за активно учене чрез игра, са проучени и образователните и развлекателни институции за деца на възраст от 3 до 16 г. При една добре изградена съществуваща мрежа от детски ясли и градини, основни и средни училища, на теририторията на град Русе функционират само 3 центъра за  извънкласни занимания с образователен  и развлекателен характер за деца (единият от които занимаващ се само със спортни дейности).С изключение на детските площадки в междублокови пространства липсва инфраструктура и обекти предназначени за деца. Съществуващите музеи на територията на града макар и много на брой нямат специализирани детски секции и не са адресирали сериозно децата като целева група.  

Иновацията в това да се създаде децентрализиран музей с общ достъп, но на няколко локации в града

Подбраните места за експлораториуми са целенасочено дисперсно разпръснати и целят дистанцирането си от крейречния парк като основната цел е чрез социализирането им да се постигне разгръщане и обживяване на по-голяма част от поречието. Изборът на места дава възможност за решаване и на други проблеми на средата. Това ще даде нов тласък на близките квартали и ще обогати характера на крайбрежната зона.

Е „Музей на транспорта“ Тематиката на експлоратриума е ЖП транспорта. По примера на датския музей на ЖП транспорта в Оденс предлагам да се изгради детска площадка за игра на закрито – ЖП гара.

Е „ул. Мостова“ Самата улица има използвано за импровизирам паркинг уширение, което би могло да се превърне в площадка с тематика „безпасност на движението“.  Мястото е подходящо тъй като освен автомобилен транспорт там има и занемарен ЖП прелез, който също може да се включи към Експлораториума.

Е „Пети понтон“. Предлагам един от неизползваните понтони в непосредствена близост до Парка да се превърне в Експлораториум с тематика „Корабоплаване“.  По примера на Музеят в Дърам, Великобриатния да се изгради езеро за малки ветроеходни лодки, които могат да се управляват от брега.

Е „Сексагинта приста“. Сексагинта приста или „Град на шейсетте кораба“ е град от римско време чийто археологически разкопки са в близост до реката. За да събуди интерес този туристически обект и у децата предлагам изграждането на специализирани детски площадки ,които да подобрят разбирането за археологията.

Е „Флотска кула“ Флотската кула е служила за наблюдения на Дунава и помещавала първата в България метеорологична станция, която функционира и до днес. Ето защо тук предлагам тематични площадки на открито свръзани с Времето, природните явления и метеорлогията както и изграждането на закрита част на експлораториума, която да разшири същ. в момента музей на метеорологията и да адресира децата като публика.

Концепцията за Експлораториума включва още 2 опционални точки, които са Кораборемонтния завод и Локомотиво-ремонтния завод. Предвижда се в тях да се изградят обезопасени маршрути за посещения, които да дадат на децата по-задълбочени познания за индустриите, които са определящи за града им.

За създаването на лесни и удобни връзки между отделните точки на Динамичния музей предлагам създаването на режим за ползване на товарната ЖП линия. Като идеята е през деня тя да служи като линия на градския транспорт използвай Parry People Movers, които са малки екологични влакчета с големината на градски автобус. Това би спомогнало за осмислянето на ЖП пътя, който иначе е само пречка и допълнително задълбочава проблемите на крайречието.

Комбинирането на досегашните функции на сградите, с разширяване на публиката и подобряване публичния достъп до мястото.

На ниво сградно проектиране проекта се спира върху разработването на Експлораториум „Флотска кула“. За целта е изготвено заснемане на комплекса от сгради около нея и на самата Флотска кула, анализирани са потенциал и проблемите на средата.

Кулата е единична културна ценност от местно значение. Цялостният анализ на комплекса обаче отчита като ценност освен самата кула и сградата пред нея, с която тя е исторически свързана както и теренните особености на мястото, които допринасят за характера и възприемането на обекта.

Типологичен анализ на подобен тип обекти показва един общ принцип на формообразуване. Композиционно те са съставени от две сгради. Едната е кула с доминиращ издължен силует, а другата е едноетажна площна сграда, която помества повечето функции.

При проектирането на експлораториум „Флотска кула“ си обособени няколко основни функционални звена: съвременна метеорологична станция с метеорологична площадка; общи приемни пространства и музей на метеорологията в сградата на самата кула; експлораториум свързан с изучаване на времето и природните явления както и площадки за игра на открито със същата тематична насоченост. Избрана е гредова стоманобетонна конструкция.

С цел да се подобри възприемането на кулата от към улица „Флотска“ е премахнат гаража и пристройката за котелното. Това отваря имота и към тази улица и създава възможност за по-пълноценна връзка с ЖП гара Запад или улица „Пристанищна“.

Съвременната метеорологична станция, която функционира денонощно е поместена в нов обем придаден към сградата до флотската кула. Новият обем е изграден на две нива и в него се обособяват две функционални зони – на първият етаж приемна за посетители и работно място за двама души, на вторият етаж – кътове за почивка и стая за отдих с мокри помещения.

Изместването на метеорологичната станция в нов обем позволява същ. сграда до Флотската кула да се превърне в едно подходящо по размер приемно пространство, което да посреща посетителите и да осъществява комуникациите между старите и новите части.

Преосмислена е връзката между кулата и сградата до нея като вместо досегашният едноетажен сварващ обем е заменен с двуетажен. Той от една страна се превръща в уводна част на същинската експозиция на музея на метеорологията, но от друга -  създава нови визуални връзки между отделните нива на сградата, привличайки интереса към спецификата на плановата схема.

Без да се променят същностно пространствата в самата кула е предложено по-функционално излагане на различните експонати както и нов подход към наблюдението на р. Дунав като част от преживяването на посетителите.

В нов обем дистанциран от Флотската кула и изцяло под нивото ѝ е изграден експлораториума. Поради спецификата на терена и направеното терасиране пред него се оформя площадка за игра с поглед към Дунава. Преодоляването на денивелацията между нивото на Флотската кула и това на динамичния е музей е превърнато в част образователната площадка за игра и предлага преживяване, което засилва разбирането за „горе и долу“, „вътре и вън“ „голямо и малко“. На нивото на кулата детската площадка симулира явлението „мъгла“ и задълбочава познанието за това природно явление. 

Освен основния обем на екплораториума са добавени 5 на брой „къщички за деца“, който от една страна кореспондират на характера на жилищния квартал, в който се намира кулата, но от друга страна напомнят за игра в къщичка на дърво. 

Едната част от обема на къщичките е обществено достъпна закрита зона от детската площадка, с определена тематична насоченост, а другата е лаб, на същата тематиката, който е достъпен от общия обем на екплораториума. Тази обвързаност между „вътре“ в музея и „навън“ на площадката цели да предизвика интереса на децата да разгледат и да си поиграят с всички възможни експозиции.

Въпреки че този проект не насърчава автомобилният достъп към Експлоратиума, е изграден малък подземен паркинг, който да обслужва служителите, някои от гостите и особено хората в неравностойно положение.

Въпреки множеството новопридадени обеми, целият комплекс се съобразява с мащаба на жилищния квартал, и с особеностите на терена и цели да се впише максимално без да създава драстичен контраст, но и в същото време загатвайки, че тук децата са добре дошли.

В заключение Експлораториум Флотската кула както и цялата предложена система от локации предназначени за деца, цели да върне обратно фокуса на обществения живот  към зоната около р. Дунав. С привличането на семейства с деца към по-малко атрактивните в момента места в близост до реката се цели тяхното обживяване, но и създаването на естествени приятни за разходка и отдих връзки между отделните точки на експлораториума. Предложените локации са примерни и могат да поставят началото на динамична система, която се развива и обогатява във времето. Освен ползите за децата, които ще могат да учат играейки, предложеният динамичен музей цели да постави началото на облагородяването на индустриалните части от крайбрежието на Дунава, които в момента са неглижирани поради замирането на голяма част от предприятията. Тези зони имат потенциала да се преосмислят и да се превърнат в катализатор на нов обществено-културен живот.



© 2020 Archinova All rights reserved!