Участник 2021

Категория: Проекти - Многофамилни жилищни сгради

РЕКОНСТРУКЦИЯ НА СЪЩЕСТВУВАЩИ ТЮТЮНЕВИ СКЛАДОВЕ В ЖИЛИЩНА СГРАДА

Проектант: ПАНИДЕЯ ЕООД, арх. Раймондо Флакомио

Информация

Консервация, реставрация, реконструкция, преустройство и частично надстрояване на съществуващи сгради в жилищна сграда с офиси, магазини и подземни гаражи - по виза, издадена за: "проектиране на сграда с обществено и делово обслужване и жилищно строителство, пристрояване, преустройство и реконструкция на сгради - паметници на културата с частично надстрояване до шест етажа"; УПИ i - 671,918; кв.156 (304), гр. Пловдив.
1. Тютюнев склад, с административен адрес: ул. ”Капитан Андреев” №2
2. Тютюнев склад, с административен адрес: ул. ”Екзарх Йосиф” №13

Част: АРХИТЕКТУРА
Фаза: ТЕХНИЧЕСКИ ПРОЕКТ – ЗА ОБЩИНА ПЛОВДИВ
Проектът е изработен на базата на Виза за проектиране и РУП. Вече са внесени и одобрени проекти, които се състоят от следните части:
- натурно и лабораторно обследване за установяване на реалните осреднени характеристики на използваните материали.
- анализ и оценка на запазените части от сградите.
- насоки за подходящи конструкции за временно укрепване.
- идеен проект

Проектите са одобрени и укрепването на фасадите е изпълнено.

Проектите са изготвени от долу описаните екипи:
Част „КОНСЕРВАЦИЯ И РЕСТАВРАЦИЯ” :
• проучване за установяване на технологията за изработване на пластичните орнаменти
• проучване на оригиналното оцветяване
• предложение за реставрация

Разработени от фирма „Център за реставрация и художествени ценности” ООД, с управител Веска Каменова и Аглика Икономова – експерт по КРР – Консервация и реставрация вписана в публичния регистър по чл.165 от Закона за културното наследство;

Част „АРХИТЕКТУРА” :
Анализ и оценка на запазените части от сградите. Изработване на Технически проект, който включва консервация, реставрация и адаптация на фасадите на бившите четириетажни тютюневи складове и реконструкцията им в жилищна сграда с магазини и подземни гаражи.
Разработени от арх. Радка Стефанова вписана в публичния регистър по чл.165 от Закона за културното наследство съвместно с фирма „ПАНИДЕЯ” ЕООД, с управител арх. Раймондо Флакомио, арх. Стефан Попов, арх. Радослав Боянов и арх. Дебора Бъчварова;

Част „КОНСТРУКЦИИ” :
• В предишния етап бяха внесени и одобрени от НИНКН следните конструктивни разработки: Натурно и лабораторно обследване за установяване на реалните осреднени характеристики на използваните материали;
• Изготвяне на конструктивни експертизи (проф. д-р. Димитър Назърски).
• Изработка на Технически проект за временно укрепване на фасадните зидове.
• Идеен Проект

На базата на предишния етап е изготвен технически конструктивен проект със статически изчисления. Конструктивният проект е изработен от „БЕТА Консулт” – инж. Михаил Ралев и инж. Георги Колчаков, вписани в публичния регистър по чл.165 от ЗКН.
Представен е конструктивен анализ и решение за временното укрепване на всички улични фасадни зидове, при отчитане на новите предпоставки, а именно демонтаж на вътрешната стоманобетонова конструкция на сградата на ъгъла между улиците „Иван Вазов“ и „Екзарх Йосиф“. Предложена е допълнителна метална конструкция при демонтаж на вътрешната стоманобетонна конструкция в 3-тия склад/сушилня, сградата на улиците „Ив.Вазов” и „Екзарх Йосиф”.
За изпълнението на строителството е изработен План за безопасност и здраве, уточняващ етапността на демонтажните работи за гарантиране опазването на съществуващите фасадни зидове. Планът за безопастност и здраве е изработен по нормативните изисквания, така че да се спазят всички последователности на укрепване, демонтажни работи и строителство.

1. Общи данни:
Обектът по ЗУТ е Първа Категория.
Обхват на проектната разработка по част „Архитектура” :
- Схеми с анализи и оценка на елементите на запазените части на сградите на бившите тютюневи складове; Графично представяне на състоянието на стените на сградите и състоянието им след възникналия пожар на 20.08.2016г. Схемите са придружени и със снимков материал.
- Технически архитектурен проект с планове по всички нива, вертикални разрези, фасади;

Предоставени документи и приложения:
- Документи за собственост – Нотариални актове;
- Скица на имота от СГКК;
- Работен Устройствен План и Виза за проектиране одобрени от НИНКН и общ. Пловдив
- Констативен протокол от 31.08.2016
- Заповед № РД16ОА2305 от 1.09.2016, от Кмета на град Пловдив;
- Копие на записка от досие на сградите в НИНКН.

Статут на обектите":
- Тютюнев склад ул.„Капитан Андреев” №2 в имот със стар планоснимачен №671, кв.304, ЦГЧ – Пловдив, е деклариран с писмо №395/13.02.85 г. на НИПК и съгласно §12, ал.1 от ПЗР на ЗКН запазва статута си като архитектурно – строителна културна ценност по смисъла на този закон.
- Тютюнев склад ул.„Екзарх Йосиф” №13 в имот със стар планоснимачен №671, кв.304, ЦГЧ – Пловдив, е деклариран с писмо №395/13.02.85 г. на НИПК и съгласно §12, ал.1 от ПЗР на ЗКН запазва статута си като архитектурно – строителна културна ценност по смисъла на този закон.

Статут на територията:
Обектите попадат в обхвата на защитена територия за опазване на културното наследство, групов паметник на културата, система от улични ансамбли по ул.„Иван Вазов” и ул.„Ц. Дюстабанов”, съставен елемент на Историческа зона „ Филипопол – Тримонциум – Пловдив” групов археологически и архитектурно – строителен паметник на културата, паметник на урбанизма и културния пейзаж по смисъла на чл.12, т.2 от ЗПКМ (отм.), обявен с протокол №5/22.05.2000г. на Националния съвет за опазване на паметниците на културата, утвърден от министъра на културата и съгласно §10, ал.1 от ЗКН притежава статут на групова недвижима културна ценност.

2. Местоположение:
Парцелът, граничи на северозапад с ул. „Иван Вазов”, свързваща централната жп. гара с Централния площад предразполага за един сериозен човекопоток в централната част на Пловдив. От североизток, югоизток и югозапад граничи съответно с ул. „Капитан Андреев”, ул. „Д-р. Г.М. Димитров”, ул.„Екзарх Йосиф” и спортен комплекс, който също е част от комплекса от сгради „ Тютюневи складове”. Трите съществуващи сгради са в УПИ I-671,918, като две от сградите са по продължение на ул.„Капитан Андреев”, а третата сграда е към ул.”Екзарх Йосиф”. И трите емблематични сгради са част от т.н. „Тютюнев град”.

3. Исторически данни и урбанистичен контекст:
Сградите са построени в началото на XX-ти век, в периода 1919 – 1925г. в близост до централната ж.п. гара Пловдив, като складове и за преработка на тютюн. Независимо от тяхното предназначение, като утилитарни сгради, те са построени в хармония със съществуващите в непосредствена близост жилищни и обществени сгради от XIX век с характерна за времето еклектична стилистика. Тяхната културно-историческа стойност е безспорна.

Улица „Иван Вазов” е един от основните елементи в градоустройствената структура на Пловдив. Тя е част от основното направление север - юг, водещо началото си от Карловско шосе, преминаващо през най-оживената търговска и административно-делова част на града и завършваща със сградата на гарата. Основното застрояване е реализирано след Освобождението до към 1925 г. Тогава преобладават свободностоящи дву- и триетажни сгради с жилищен характер. След Първата световна война важността ѝ като част от основната градска ос нараства и води до построяването на много обществени сгради. В периода 1920-1936г. се създават комплексите на Тютюневите складове, на терени в близост до гарата. Въпреки специфичната си функция, те не нарушават представителния характер на улицата. По същото време започва да се променя структурата на кварталите и мащабът на застрояването. Един от основните участници в тези процеси е арх. Камен Петков, който към своеобразието на австрийската школа добавя детайли, характерни за френското Ар Нуво. Измежду разнообразните му работи се запомнят Тютюневите складове на ул. ”Иван Вазов”. Наред с няколкото открояващи се ансамбъла на улицата, неотменима част от характера на тази част на града са именно сградите по ул. „Капитан Андреев”, ул. ”Екзарх Йосиф” и самата улица „Иван Вазов”. През двадесетте и тридесетте години на XX век те са внесли един по-различен мащаб и са уедрили обемно - пространствената структура, но архитектурно-художественото и пластично третиране на фасадите е било в съзвучие с околното застрояване. Тяхното въздействие не се е променило и до днес, то подкрепя характерния образ на ансамбъла, а в структурно отношение се включва сполучливо в югоизточния фронт, който се е формирал в близост до гарата.

Ансамблите по ул.”Иван Вазов” са запазили много от автентичното си въздействие. Общият облик не е нарушен, улицата е запазила исторически развилото се градоустройствено и структурно значение за града. Част от него са не само фронтовете на самостоятелните или сключено застроени сгради, а и техния традиционен мащаб, етажност, пространствената структура на сгради, дворове и градини, перспективите, откриващи се в напречните улици, богатото озеленяване. В стилово отношение тук преобладава еклектиката – неокласицизъм, необарок, неоромантизъм, смесени форми, както и един постепенен преход към сецесиона, но по-скоро в отделни елементи, фрагменти и детайли от декорацията. В някои случаи това влияние личи и в цялостното пластично и декоративно третиране на сградата. В отделни сгради след Първата световна война се наблюдава и влиянието на функционализма и рационализма в обемно-пространственото третиране на сградата и изявата на функцията.

4. Описание на сградите
Описание на Сграда 1 и Сграда 2
В архитектурно-художествено и пластично отношение по-значимите и интересни сгради са тези по ул. ”Капитан Андреев”, в североизточната част на кв.156, имот №918. Построени са в периода 1919-1920г. Дефакто това са били две отделни сгради, свързани помежду си с общ вход и обща масивна стълбищна клетка, изградена допълнително след 1950г. Това стълбище заедно със стените и прозоречното си членение са вторични намеси в автентичните сгради. Конструкцията е характерна за този тип сгради – масивни носещи външни зидове с дебелина до 95см, носещи дървени колони със сечение 30х30см на средна ос 3,70м и масивни главни греди със сечение 20х20см, тавана е предимно видим гредоред, на някои места – каратаван.
В плановите схеми и на двете сгради във времето са били реализирани различни промени. Като вътрешно решение са изпълнени с полувкопана изба, четири основни етажа и тавански етаж с обширно подпокривно пространство. Разпределенията са били еднакви за всички нива, но етажните височини са били различни. Най-висок е бил първия етаж – 3,70м, за разлика от втори и трети, които заради функцията си на депа за тютюневи бали са били по 2,50м. Четвъртият етаж – манипулационна е бил 2,70м, а средната част на таванския етаж е бил около 3,50м.

Външната архитектура на сградата е решена в духа на еклектиката, с неокласическо влияние в цялостното третиране на фасадите и декоративна украса със сецесионово влияние. Фасадата на всяко от крилата е симетрична. Централният мотив е подчертан с двойно извит кобиличен фронтон и се отделя напред в плитък ризалит, разчленен на три полета. Средното поле е по-широко, фланкирано от гладки лизени, които са украсени богато с гирлянди. Прозорците са обединени във вертикала с рамки от гладка мазилка. Декорирани са с ключов камък. В хоризонтала фасадата се обединява с високия цокъл на избата, профилирания корниз между първи и втори етаж и корниза над четвъртия етаж, който следва засводените отвори на прозорците. Полето на кобиличния фронтон е също богато украсено с гирлянди и пана с растителни орнаменти. В ключовия камък на един от главните фронтони са отбелязани инициалите на първия собственик – Димитър Кудоглу. Същият детайл на другите фронтони е решен с маска на мъжко лице. Оригиналните входни врати са метални, с украса от ковано желязо и декоративен метален елемент над вратата. Всички прозорци на ниво сутерен имат декоративни метални решетки, чиято структура се повтаря и на прозореца над вратата в уголемен размер на композицията.

Общото въздействие на фасадата е пластично, въпреки че в обемно-пространствено отношение сградата е неразчленена. Това въздействие се дължи на хоризонталното и вертикално членение на фасадата и на декорацията. Използвани са похвати на неокласиката – симетрия с подчертаване на средната ос, без да се търси пространствено раздвижване, което е продиктувано от функцията. Фасадата е добре пропорционирана, а украсните елементи са със сецесионово влияние и внасят хармония в пластиката на фасадата.

Двете сгради имат висока степен на автентичност по отношение на фасадното си оформление. Североизточният фронт е най-изразителен и с най-висока стойност в целия комплекс на кв.156. Неговото значение се определя и от факта, че той участва в цялостното възприемане на структурата, а също така е в пряк визуален контакт с ул.Иван Вазов и е важен елемент в цялостното художествено и естетическо въздействие на градоустройствения ансамбъл.

Описание на Сграда 3:
Другият тютюнев склад е разположен в западната част на кв.156, с фасади към ул. ”Иван Вазов” и ул. ”Екзарх Йосиф”. Построен през 1924-1925г., той е с типичната схема на складова сграда. Външните стени са масивни, с дебелина над 60 см. Първоначално конструкцията на етажите е била дървени колони и греди, носещи видим гредоред. След основно преустройство с промяна на функцията са изградени 30 ферментационни камери - вторична намеса в сградата, като дървената конструкция е отстранена и в сградата е включена бетонна „кутия”, минаваща през всички етажи. Прозорците на фасадата към ул. "Иван Вазов" са затворени, а на ул. "Екзарх Йосиф" са видими характерните за тази сграда вентилационни тръби – вторични намеси във фасадата.

Фасадите на сградата са решени асиметрично, като едно от полетата е изявено в плитък ризелит. Членението е подчертано вертикално, като е използвано редуване на полета с плът и отвори. Пластичното третиране е стилизирано. В пространствата между прозорците са разположени щукатурни пана без украса. На определени места тези пана обединяват и трите етажа във вертикала. Прозорците са от метални профили с остъкление. Общото въздействие на фасадното решение е единно, при подчертано вертикално членение. Сградата сполучливо се вписва в архитектурното оформление на комплекса, като се подчинява на богатата с щукатурна декорация тясна фасада на тютюневия склад на ул. ”Капитан Андреев”, но има свой облик. Фасадите на сградата по ул. ”Иван Вазов” и ул. ”Екзарх Йосиф” са съществен елемент от архитектурния ансамбъл „Иван Вазов”.

5. Относно настоящата фаза на проекта:
Настоящият Технически проект е изработен въз основа на одобрения Идеен проект, архитектурното заснемане на сградите, както и геодезическа снимка направени през 2008г, във връзка с възложени предпроектни проучвания от собствениците на имотите. Архитектурното заснемане е внесено в НИНКН на предишния етап – аварийно укрепване. Използван е и материал свързан със сградите, съхраняван в архивите на НИНКН. Всички изходни материали спомагат за анализиране на архитектурата на сградите, художествената стойност, вътрешните разпределения, конструктивните особености и др. При предишната фаза за аварийно укрепване е внесен в НИНКН снимков материал, който е взет предвид при изработване на настоящия Технически Проект. Внесените снимки са от 2016г. и от 2008-2009г. В архитектурната част на вече одобрения проект за аварийно укрепване са означени установените липсващи или пострадали елементи от сградите, след пожара при оглед на място през септември 2016г.

6. Състояние на сградите:
Покрив - дървената покривна конструкция е изцяло унищожена от пожара.
Фасади - Състоянието на фасадите е тежко – със сериозна загуба на материал, повредени покрития и детайли. Най-пострадала е фасадата на Сграда 2 по ул. ”Капитан Андреев”. Като цяло, мазилките в по-голямата част от площта им са увредени – с подкожушване, пукнатинна мрежа, разпадане по слоеве. Големи площи от фасадите са с опадала до тухла мазилка. Частично са опадали, включително декоративните елементи, които се оказват значително издръжливи и в запазено състояние, със здрав монтаж към фасадите. Някои от липсващите пластични елементи може да се възстановят единствено по снимков материал със съдействие и съвместна работа на реставраторски екип. Големи зони от главния корниз са унищожени до основата му – тухли и каменни плочи. В определени части особено при фасадите по ул. ”Капитан Андреев” има и допълнително опушване на мазилката и пластичните орнаменти. В много участъци е увредена или изцяло липсваща щукатурната декорация около прозорците, оформяща декоративни рамки. Сравнително малко е увредена фасадата на Сграда 3 (склада на ул.”Екзарх Йосиф”13), мазилковата украса е сравнително запазена с изключение на зоните със следи от течове при водосточни тръби и олуци.
Дограма – Декоративните метални входни врати липсват. На места в отвора е изпълнена зидария и е затворен. Голяма част от прозорците, както и средните делителни декоративни елементи са или частично обгорели или изцяло изгорели, тъй като са дървени. Най-много са засегнати дограмите на Сграда 1 и Сграда 2 по ул. ”Капитан Андреев”, където изцяло липсват и по-малко тези на Сграда 3, които обаче също са в компроментирано състояние, въпреки, че са от метални профили с остъкление. Много от стъклата са счупени или липсват. Покритието на метала липсва и са започнали корозионни процеси. Допълнително се вижда, че има много зазидани прозорци на ниво Сутерен на Сграда 3. Въпреки сериозните поражения от пожара, са запазени отделни елементи от оригиналната дървена дограма, с пластични кемпфери, жалузи, както и от металните карелажи, които могат да служат за образец при реставрация на фасадните архитектурни структури.
Метални решетки метални врати – Липсват декоративните решетки над входните врати, както и голяма част от декоративните решетки на прозорците към сутерена на Сгради 1 и 2. Липсва и големия декоративен портал на входа между Сграда 1 и Сграда 2.
Настилки –унищожени след пожара.
Стълбища – запазени са стълбищна клетка между Сграда 1 и Сграда 2, както и стълбищната клетка на Сграда 3, построени на по-късен етап след 1950г.
Други съществуващи конструктивни елементи – в зона сутерен на Сгради 1 и 2 са останали колони, зидани с тухла, а при Сграда 3 е останала бетоновата кутия и бетонови греди и колони, изградени след 1950г, предназначени за ферментационни камери.

Оценка и анализ на сградите:
Запазването без промени на фасадните решения на сградите не подлежи на съмнение. От друга страна запазването на зидовете на същите фасади е силно проблематично, тъй като макар самите тухлени блокчета да са с добра якост *виж експертизата на проф. д-р. Д. Назърски*, стените са зидани с варов разтвор, който по време на пожара е загубил свързващите си способности (прегорял). Тези факти биха създали проблеми от конструктивно и технологично естество при запазването на фризове, декоративни рамки и пластични орнаменти и предвид реализацията на бъдещи проекти. В тази връзка бъдещите строително-ремонтни и реставрационни процеси неизменно ще отнемат по-дълъг период от време. Същевременно следва да се отбележи, че главна роля за високата стойност на фасадите носи декоративното им оформление, както и плоскостното им мазилково членение. Принципно, реставрирането и консервирането на всички запазени декоративни елементи и възстановяването на липсващите във възможно най-близък до оригиналния им вид, е най-добрата възможност за максимално запазване духа и архитектурата на паметник на културата.
Декоративната мазилкова украса се състои от гипсови детайли, които са произведени промишлено във функциониращата по онова време фабрика на арх. Лупус. Защитното им покритие най-вероятно е било с безир на няколко пласта. Там където ги има, при направения оглед се установи, че са в сравнително лошо физическо състояние. Екип от „Реставрация и консервация” взеха необходимите проби от място и изготвиха необходимите анализи. Анализ на състоянието на сградите, фасадите и техните декоративни елементи е представен в част „Реставрация и консервация”. В проекта по част Консервация и реставрация е описана подробно подходящата технология за изработването на копия на декоративните елементи, както и технология за закрепването им към фасадите, там където са изчезнали оригиналните украси до възстановяване на оригиналния облик.
Вътрешната структура на сградите е изцяло изгоряла. От конструкцията са останали – част от колоните в сутерена, стълбищните клетки и бетонови ферментационни камери, които са вторична намеса. Тези елементи са допълнително направени след 1950г, около 30 години след строителството на оригиналните сгради и са свързани с последващи технологични изисквания на производствения процес. Те не представляват архитектурна ценност. Този факт ги прави неоригинални елементи от първоначалните проекти, т.е. не допринасят за архитектурно-художествената стойност на сградите. Допълнителен факт е и използването на различни, по-съвременни тогава спрямо оригиналните материали. Не на последно място, като разлика спрямо оригиналните фасади на Сграда 3 може да се посочи и затварянето на голяма част от прозорците, поради изграждането на новото бетоново тяло за ферментационните камери.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА СГРАДИТЕ СЛЕД ПОЖАРА:
• Дървената конструкция на сградите /покривна и вътрешна/ е напълно изгоряла.
• Дървените прозорци, са понесли сериозните поражения от пожара, но са запазени елементи от оригиналната дървена дограма, както и от металните карелажи, които могат да служат за образец при реставрация на фасадите.
• Запазени са фасадите, по които има следните патологии:
• изпадала мазилка, разрушения в мазилковите /щукатурни/ архитектурни елементи, изпадали или повредени орнаменти, частично разрушени корнизи.
Разрушенията по трите сгради са значителни. В това си състояние сградите представляват опасност, което налага аварийно укрепване на фасадите, което към момента е изпълнено на място.

7. КОНСЕРВАЦИЯ и РЕСТАВРАЦИЯ на ФАСАДИТЕ:
Извършени са натурни и лабораторни изследвания. Изготвени са физико - химични анализи; оценка на състоянието на фасадите (мазилки, пластика и оцветяване ); описание на състоянието и анализ и оценка от гледна точка на съхранението им. От място са взети проби за гореописаните анализи.
Поради статута на сградата като архитектурно-строителна културна ценност с местно значение, в бъдеща проектна документация е необходимо да се включи към комплекта проекти и част „Консервация и реставрация”. В нея ще бъде описана характеристиката на ценностите, ще се направи анализ на състоянието им и ще се уточни допустимата намеса. Ще бъдат направени подробни предписания за реставриране и консервиране на основните елементи на сградата, представляващи културна ценност.

Описание и анализ на състоянието на сградите и техните декоративни елементи е представен в част „Реставрация и консервация”.
Технологията в част КРР на фасадите е преработена спрямо Идейния Проект (мазилки, архитектурни и пластични детайли), като се предлага следното решение, адекватно на характеристиките на отделните фасадни елементи, съобразно принципите на консервация и реставрация. Предлага се да се използва естер на силициевата киселина със следното уточняване:
Конвенционалните средства за укрепване на варови и гипсови мазилки, както и на варовици, използвани в практиката и описани в литературата /“Consolidation of archaeological gypsum plaster by bacterial biomineralization of calcium carbonate“ Fadwa Jroundi, Maria Teresa Gonzalez-Muñoz, Ana Garcia-Bueno, Carlos Rodriguez-Navarro - Acta Biomaterialia, 2016/ са акрилни съполимери в разтвор /като Paraloid B72 или еквивалетни на него материали/, aцетати – поливинилбутирал /Mowital или еквиваентен на него/ и естери на силициевата киселина. Съвместимостта между укрепваните и укрепващите материали е на базата на калция.
По-нови разработки в тази област показват, че по-добри резултати, особено по отношение на проникването, показват варови нано частици диспергирани в алкохол /“Calcium hydroxide nanosols for the consolidation of porous building materials - results from EU-STONECORE - Heritage science, 2013/. Още по-добри резултати, но само за археологически гипсови мазилки и то на експериментално ниво дават опитите за биополимеризация с бактерии /цитираната литература/.
След прецизиране на технологията се заменя материала за укрепване на гипсовите орнаменти с по-иновативния материал - нано вар /CaLoSiL® - IBZ - Salzchemie GmbH & Co. KG/. Предлагаме да се използва този продукт с доказана ефективност или еквивалентен на него.
След съгласуване и процедиране на Техническия Проект изкопните работи ще се извършат под наблюдението на археолог, като в случай на откриване на археологически структури ще се приложат разпоредбите на ЗКН.

8. РАБОТЕН УСТРОЙСТВЕН ПЛАН, ВИЗА И ГРАДОУСТРОЙСТВЕНО РЕШЕНИЕ:

За сградите е изработен и одобрен Работен Устройствен План със силуети. РУПът е одобрен от Община Пловдив и от НИНКН. Издадена е Виза за проектиране от Община Пловдив по одобрения РУП на основание чл.140 от ЗУТ. Визата важи за проучване и проектиране на инвестиционен проект, обществено и делово обслужване и жилищно строителство, кв. 156 нов, 304 стар по плана на Централна градска част, гр. Пловдив, пристрояване, преустройство и реконструкция на съществуващите четириетажни сгради – паметници на културата с частично надстрояване до шест етажа с височини в абсолютни коти 172.31м.; 173.44м; 176.58м. и 179.58м. по означенията с черни и червени плътни линии; червени плътни линии; червени прекъснати линии и корекцията със зелен цвят и коти с черен цвят и устройствени показатели за зона Ц - многофункционална / плътност 100%, мин. озел. площ 20%, подземно паркиране - 2 етажа.

9. АРХИТЕКТУРНО РЕШЕНИЕ:
Настоящото проектно решение на новата сграда е съобразено със следните фактори, които са оказали влияние и по-точно комбинацията от тях:
• Работен Устройствен План:
В силуетите на одобрения от община Пловдив и НИНКН Работен Устройствен План с червени плътни линии са показани възможните места по фасадите за частични нови отвори. Отворите в РУП-а са съобразени с оригиналната геометрична композиция на съществуващите фасади. Отворите са балансирани, така че историческия контекст и звучене на фасадите да бъде съхранено. Подобен подход е използван и в самия архитектурен проект. Намесата по фасадите на сграда 1 и сграда 2 е минимална. Изразява се само в оформяне на витрини по партерния етаж. Намесата по сграда 3 не засяга основната оригинална геометрия на фасадите, а само съотношението между плътни стени и отвори, за да може сградата да отговори на новите изисквания на новата жилищна функция (санитарно-хигиенни изисквания и осветеност на помещения). На партерния етаж на тази сграда отново се оформят витрини за връзка между партер и градска среда, която връзка между вън и вътре в бившите тютюневи складове е била прекъсната. По етажите на сградата се запазват оригиналните отвори, като между тях част от мазилковите пана на фасадите се заменят със стъклени витрини, както се вижда в чертежите от част архитектура. Отварянето на фасадите на партерния етаж и към четирите улици възстановява връзката на сградата и магазините на партера с околната градска пешеходна среда и заобикалящите сградата пространства.

Надстрояването на сградите по РУП е отдръпнато навътре с 8,25м от югозападната фасада; с 3,00м. откъм „Иван Вазов“; с 4,50м.откъм „Капитан Андреев“. Разстоянията през улица до надстройките е 20,00м. Надстройката на сградата ще бъде затворена изцяло с окачена фасада от прозрачно неутрално стъкло пред плочите. Стъклото ще бъде същото, както и прозорците по историческите фасади. По този начин терасовидните етажи ще имат голяма панорамна гледка към околностите, градската градина и пловдивските тепета, които са емблема на града. Одобреният РУП с отдръпванията на надстрояването дава възможност в проекта да се получат големи покривни, озеленени тераси. Парапетите пред терасите са зидовете с отворите в тях на запазените фасади и винаги ще напомнят на обитателите за старите тютюневи складове със стойностната си архитектура и обеми, както ще създават едно ново възприемане на самата сграда.

Извършени са необходимите изследвания във връзка с визуалната връзка на надстрояването от прилежащите вътрешни улици. В схемата по-долу е показано изследването на това надстрояване на новите етажи към ул.”Капитан Андреев” ул.„Екзарх Йосиф” със зрителни лъчи от отсрещните тротоари през корниза на сградата. Надстрояването остава изцяло под този зрителен лъч, както е показано на схемата. По този начин се съхранява силуетът с фронтони и корнизи на старите фасади, като надстрояването не се намесва във видимия силует на улиците.
• ФУНКЦИЯ:
Новата функция на сградата ще бъде магазини в партерния етаж, апартаменти по останалите етажи и два подземни етажа с паркоместа. Поради тази причина партерният етаж предполага да има витрини максимално близо до нивото на тротоара. Сградата няма да бъде надигната от околните тротоари със стълби, а влизането ще бъде максимално близо до нивото на тротоарите.

Жилищата по етажите над партера трябва да получат достатъчна осветеност, както и сервитути от санитарно-хигиенни изисквания по ЗУТ. Този факт налага изграждане на вътрешни атриуми в сградата за осветяване на жилищата по етажите, както е показано на разпределенията. Атриумите са два. Големият атриум е с размери 17,50м / 17,50м, от който еркерно излизат балкони с дълбочина 1,20м. Този квадратен атриум, на пртера е покрит със стъклен пирамидален покрив на метална конструкция с диагонални ферми. По този начин се получава горно (покривно) осветление на големия магазин на партерния етаж. Вторият атриум е в сграда 1. Той е с по-малки размери 7,30м / 12,35м , с лоджии с дълбочина 1,20м и 1,50м.
Съвременните изисквания за евакуация от сградата налагат проектиране на разсредоточени стълбищни клетки и евакуационни врати по етажите и на партера, извеждащи навън, както е показано на разпределенията в част архитектура.

• АНСАМБЪЛ И АРХИТЕКТУРНИ ИСТОРИЧЕСКИ СТОЙНОСТИ:
Основната цел на проекта е да се постигне баланс между фасадите на бившите тютюневи складове (които ще бъдат консервирани, реставрирани и реконструирани) и да се получи една единна обща композиция на бъдещата сграда. Идеята на проекта е да се постигне единна композиция между съществуващите складове 1 и 2 и склад номер 3. За тази цел вертикалното членение на фасадите на склад 3 се засилва с отваряне на вертикални витрини, вградени в съществуващите щукатурни рамки. По този начин фасадите на склад 3 ще придобият почти равностойна роля в цялостната композиция. С вертикалното си членение, фасадата започва да стои по-убедително в композиция с останалите фасади.

Подчертаването на историческите фасади е заложено в одобрения РУП и в идейния проект по следния начин: Входовете на бъдещата сграда са отдръпнати назад от строителната регулационна линия на старите фасади. Надстройката на сградата също е отдръпната назад - терасовидно, както беше споменато по-горе. По този начин исторически ценните фасади и тяхната орнаментика ще изпъкнат в цялостната композиция на ансамбъла.

Проектното решение на бъдещата сграда не търси максимално РЗП, а напротив, РЗП-то на сградата е намалено поради изместване на плочите във вертикала (жилищните етажи не са със стандартна височина), а да съвпаднат в голяма степен с плътните части на съществуващите фасади, без да има конфликт между новопроектираните плочи и съществуващите прозорци. Приоритет в този случай е запазване на отворите и прозорците, които безспорно са с архитектурно-художествена стойност. Поради това основно архитектурно изискване (да се запазят историческите ценности на фасадите) някои от етажите са с голяма светла височина, както се вижда от вертикалните разрези в архитектурния проект.

Оригиналните носители на архитектурно-пластичната декорация на фасадите, проучвани и изследвани на място и от архивни материали, отразени в подробното архитектурно и конструктивно заснемане на обекта, в проектните решения се съхраняват. Компрометираните участъци и елементи се възстановяват.

В съгласувания, одобрен и влязъл в сила РУП със силуети за разглеждания обект „за обществено и делово обслужване и жилищно строителство“, с червени линии са показани местата за частични нови и обединени отвори.
В партерния етаж на проектната сграда, предвид разположението на обекта в централната градска част на Пловдив и предназначението на имота „за обществено и делово обслужване и жилищно строителство“, са предвидени магазини с витрини до нивото на тротоара. Отворите са балансирани, така че историческия контекст и звучене на фасадите да бъде съхранен. Намесата по фасадите на сграда 1 и сграда 2 се изразява в продължаване на част от прозорците на партера до нивото на тротоара за връзка на сградата с околната градска среда. Прозорците в централните ризелити не се променят, с цел запазване на оригиналната пластика и декорация в тези централни фронтонни части.

Намесата по сграда 3 (сградата по ул. „ Ив.Вазов” и по ул. „Екзарх Йосиф”), не засяга основната оригинална геометрия на фасадите, а само съотношението между плътни стени и отвори, за да може сградата да отговори на новите изисквания за жилищна функция, санитарно-хигиенни изисквания и осветеност. Жилищата по етажите следва да получат достатъчна осветеност в съответствие с нормативните изисквания. На партерния етаж на сграда 3 се оформят витрини за връзка между вътрешното пространство и градската среда. По етажите на сградата се запазват оригиналните прозорци, като между тях част от мазилковите пана на фасадите се заменят с витрини, като се запазва фасадната стилистика на сградата.
Тази методика на опазване на културното наследство е регламентирана от действащата за страната нормативна уредба и от ратифицираните от Република България международни нормативни документи за опазване на културното наследство, доказана с реализирани обекти в нашата и световната практика.

Нива на плочите по етажи за фасадите към ул. „Капитан Андреев”, сгради 1 и сграда 2:
1 партерен етаж - кота +-0,00.
2 етаж на кота +4,80 m²
3 етаж на кота +8,95 m²
4 етаж на кота +11,95 m²
5 етаж на кота +15,75 m²

Нива на плочите по етажи за сграда 3:
1 партерен етаж - кота +-0,00.
2 етаж на кота +4,45 m²
3 етаж на кота +7,40 m²
4 етаж на кота +10,35 m²
5 етаж на кота +13,30 m²
6 етаж на кота +16,25 m²

Както се вижда от котите на разрезите партерният етаж на новопроектираната сграда ще бъде със светла височина 4,15м и 4.50 до стоманобетоновата плоча. Жилищният етаж над партера към ул. ”Капитан Андреев” ще бъде със светла височина 3,85м. По този начин новопроектираните етажи максимално запазват отворите и прозорците по фасадите на сградата.

Старата функция на сградата (тютюневи складове) не е типична функция за сграда с фасади в подобен стил, тоест бившата функция не отговаря изцяло на тази стилистика и орнаментика на оригиналните фасади. След преустройството на сградите в жилищни, симбиозата между фасади и вътрешна функция ще бъде в унисон. Това е водещата идея на реконструкцията, като по този начин бъдещата жилищна сграда би била форма на жест на уважение към стремежите на автора на оригиналния проект на тютюневите складове – изцяло типични за една градска среда. Историческо наследство са не само материалните фасади, но и самият архитект – проектант и неговите търсения в един градски контекст.

• Описание на архитектурното решение на проекта:
Трите бивши тютюневи складове се обединяват в една нова сграда с четири основни стълбища плюс едно допълнително стълбище, водещо от сутерените до партера.
 



© 2020 Archinova All rights reserved!