КОНЦЕПЦИЯ И ИДЕЕН АРХИТЕКТУРЕН ПРОЕКТ ЗА БЛАГОУСТРОЯВАНЕ НА ЦЕНТЪРА НА БОТЕВГРАД
Проектант: НИКИФОРОВ СТУДИО ЕООД, арх. Мила Никифорова, арх. Филип Чипев, арх. Иван Никифоров
Информация
Концепция и идеен архитектурен проект за благоустрояване на центъра на Ботевград
Архитекти: Мила Никифорова, Филип Чипев, Иван Никифоров
Визуализации: арх. Петър Тотев
1.Съществуващо състояние, анализ и концепция за зониране
В съвременния център на Ботевград преобладава извършеното през 70-те и 80-те години на ХХ в. строителство. Тогава се появяват твърде големите за мащабите на града обществени сгради, пешеходни зони и площади. Застроителният план от 80-те години предвижда и значителни промени в уличната мрежа и паркирането, но почти нищо от тях не е реализирано. Запазена е възрожденската часовникова кула, която днес е единствената недвижима културна ценност в града. Повечето сгради от началото на ХХ в. в зоната са премахнати.
Обществените и пешеходни пространства в центъра са реализирани в различни периоди и на части, без цялостен замисъл и в много случаи без съобразяване с действащите градоустройствени планове. В резултат днес градът разполага с внушителните около 57 000кв. м. пешеходни зони, изградени по различно време, с различен характер и материали. Едновременно с изграждането на основните обществени сгради в центъра е покрита и реката. С това са добавени допълнителни пешеходни площи, както и възможност за удобен автомобилен достъп и паркиране пред хотела. За съжаление с покриване на реката са влошени микроклиматичните условия, липсва визуално присъствие на важна природна даденост, която в миналото е била част от градската среда.
В рамките на задачата беше извършен градоустройствен анализ на централната зона, отразен в аналитични схеми.
Схемата на общественото обслужване на центъра показва, че големи обществени сгради с административни и културни функции заемат неговата северна страна. Въпреки че пешеходната зона е с много голяма територия, липсват изявени пешеходни търговски улици. Едно от малкото улични направления, запазени от началото на ХХв. е това на ул. "Гурко", която води към Часовниковата кула. Тя и днес е основен гръбнак, наситен с търговски обекти в центъра, но по нейната северна страна съществуват и множество прекъсвания на търговските функции от сгради като ритуалния дом и озеленени пространства, като градината с ротондата и градината с паметника на Христо Ботев. Като цяло търговските обекти са разпръснати сравнително равномерно в южната, източната и западната част на центъра, като все пак се открояват направленито по ул. "Гурко" към Часовниковата кула, което продължава в пешеходната част на бул. "Цар Освободител', както и това по ул. "Акад. Стоян Романски", което води към пазара и по протежение на което са разположени много временни търговски обекти.
Направеното проучване на достъпа с автомобили и паркирането в центъра е отразено в схема в м 1 : 2000. Изчисленията показват, че наличните паркоместа са по- малко от необходимите съгласно норматив и е затруднен автомобилния достъп до центъра от запад.
Въпреки че предвижданията на застроителния план от 80-те години по отношение на уличната мрежа не са реализирани и съществуват известни неудобства за достъпа на автомобили и паркиране в центъра, считаме, че той може да бъде трайно съхранен в сегашния си вид като предимно пешеходна зона. Много малки и голям брой големи и много големи градове в Европа и света в момента преминават през процес на ликвидиране на големи комуникационни артерии в централните зони и превръщането им в пешеходни зони. Тенденцията е към намаляване на автомобилите в центъра за сметка на пешеходния достъп и в този контекст заварената в центъра на Ботевград ситуация в началото на ХХI век се оказва до голяма степен адекватна на съвременното отношение към градовете. Едновременно с това отчитаме, че могат да се извършат и някои подобрения, насочени главно към осигуряване на по- добри възможности за паркиране на живущите в центъра.
Концептуалната схема за зониране на основните обществени пространства предлага запазване и подчертаване на основните направления, по които към момента се разполагат обектите с търговски функции. Предлага също така редуване на зони с рекреационни и представителни функции в останалата значителна като територия пешеходна зона.
Най- същественото предложение по отношение на зонирането на основните обществени пространства е обособяването на главен градски площад с представителни функции между общината, читалището и часовниковата кула. На това място в момента има съществуващ фонтан, който е долепен до кулата, затруднява влизането в нея и пречи на организирането на масови обществени прояви.
Схемата за автомобилен достъп до центъра запазва обхода по съществуващите улици и тупиковото влизане към основните паркинги. Предвиждат се и някои подобрения на паркирането. Трябва да се отбележи , че съществуват възможности за изграждане в центъра на подземни или многоетажни паркинги, но те не са показани в концепцията, тъй като подобно строителство не би било реалистично от икономическа гледна точка и в близко бъдеще за град с население от около 30 000 жители.
2. Основни проектни решения.
Конкретните предложения са показани в чертежа на центъра и макет в м 1 : 1000. Тук са отразени и идеите на концепцията по отношение на благоустрояването на основните пространства. Те включват:
• Площад „Освобождение“ придобива функцията на главен градски площад, предназначен за масови обществени прояви.
• Площад „Саранск“ се разглежда като рекреационна зона – тип градска градина. Той и към момента има подобна функция, но с настоящия проект се внасят допълнително водни площи в средата, а композицията се подчинява на сградата на музея, която , макар и да не е голяма като обем има почертано симетричана фасада, разположена в оста на площада.
• Подчертава се направлението по ул. "Гурко" към Часовниковата кула в цялостното обемно пространствено решение и настилката.
• Подчертава се мястото на реката в зоната , където тя е покрита с характерена рисунка в настилката, както и с разполагане на висока дървесна растителност по направление на водното течение.
Зоната на центъра в момента прави впечатление с обширните пешеходни площи, богатото озеленяване, наличието на голям брой мемориални паметници, амортизираната на много места настилка. Въпреки че в отделни части съществуват добре решени пространства, изпълени с качествени материали и без сериозни дефекти, липсата на еднно третиране на зоната прави неблагоприятно впечатление. Към момента обхватът на амортизираните зони е достатъчно голям и това позволява с една нова реконструкция да се преодолее липсата на цялостно въздействие. Съществуващите настилки по бул. "Цар Освободител" и ул. "Академик Стоян Романски", изпълнени с качествен естествен камък ( гранит, мрамор, червен пясъчник), могат да бъдат пренаредени, а тези в останалата централна част да се изпълнят съгласно новото решение, което да направи и убедителна връзка със съществуващите.
Архитектурната композиция залага на направления, които са успоредни на сградните фронтове в комбинация с диагонали, които скъсяват придвижванията и правят логична връзка между отделните зони, включително тези извън обхвата на детайлното решение.
Необходимостта от широки пешеходни пространства изисква особено внимание към материала и растера на настилката. За преобладаващата част от зоната е предвидена комбинация от тъмен гранит и мрамор. Подреждането е в ивици с ширина 60см на светъл фон, върху който са разпръснати отделни тъмни плочи, за да се смекчи контраста и да се постигне богатство на рисунката. Растерът на ивиците е през три метра, което съответства на мащаба на членението на жилищните сгради, рамкиращи пространствата. В зоната на главния градски площад с обществените сгради растерът на ивиците е уедрен през 6м. Това съответства точно на осите на общината и прави убедителна връзка между настилката и фасадата на сградата. Запазват се достатъчно широки пешеходни пространства, които позволяват провеждане на традиционния за града „ Дефилир на духовата музика“.
Предвидените материали са тъмно сив гранит, мрамор и жълт гранит с размери 30/50см. Те са с дебелина от 8см, бучардисани. Предложението е те да се монтират върху подложни слоеве от пясък и трошен камък .