РЕКОНСТРУКЦИЯ НА СГРАДАТА НА КУЛТУРЕН ДОМ НХК
Проектант: Архитектурно студио „Мото“: арх. Десислава Стоянова, арх. Мариана Сърбова, арх. Габриела Илиева-Нунева
Информация
С ключовото си разположение и разнообразие на пространства Културният дом се е утвърдил през годините като център с голямо обществено значение за град Бургас. Проектът за реконструкция прави нов прочит на сградата от гледна точка нуждата от адекватни културни пространства - съвременни, достъпни, гъвкави, привлекателни, част от ежедневния ритъм на града и хората. Не на последно място проектът цели създаване на съвременен, разпознаваем и запомнящ се архитектурен образ, адекватен на средата и историята на сградата.
Местоположение: Бургас
Възложител: Община Бургас
Изпълнител: „БМ“ ДЗЗД
Проектанти: Архитектурно студио „Мото“
Констр: инж. Александър Мишев, инж.Мая Мишева
Електро: инж. Младен Пройков, инж. Иван Русинов, инж. Светлин Стайков
ОВК: инж. Антон Маринов, инж.Иван Костуров
ВИК: инж. Силвия Праматарова
Акустика: инж. Ивайло Христев
ПБ: инж. Огнян Русев
ПБЗ: инж. Николай Карамболов
Геодезия: инж. Барашки
Благоустрояване: инж. Керкенезов
Технология: инж. Терзиева
Графичен дизайн: Грет Костадинова / maikastudio.com
Лого: Светослав Станков
Снимки: Георги Георгиев - © Smile G Photography
Историята:
Сградата е построена през 1975г. за Културен дом към Нефтохимическия комбинат по проект на проф. арх.Тодор Кръстев, арх. Чонков и арх. Няголова. Архитектурният й образ е характерния за този тип сгради от социалистическия модернизъм, с чисти, балансирани обеми, ясна функционална структура и премерен детайл. Сградата дълги години е едно от най-активните средища на културен живот в град Бургас.
През 2012г. Община Бургас получава сградата като дарение от Нефтена компания „Лукойл“. През 2014г. е обявен архитектурен конкурс за нейната реконструкция и модернизация, който печели екипът на Архитектурно студио „Мото“.
Анализ на средата:
През годините Културният дом присъства в една стабилна и конкретна среда, в която доминират сградата на Партийния дом (настоящата Съдебна палата), паметникът „Альоша“ и широкото пространство на площад „Тройката“.
През 2014г., когато бе обявен архитектурния конкурс, сградата на Културния дом се оказа разпложена в нещо като епицентър на промени. Пространството около нея претърпя големи изменения в рамките на много кратък период от време – появиха се две 9-10 етажни сгради, реализиран бе подземен участък от ул.“Гурко“, непосредствено до сградата. Площадът също беше напълно подновен - и чисто декоративно, и с нови ходови линии и обособяване на нови пространства.
Това развитие би могло да се нарече стихийно, тъй като в него се появявиха едромащабни и силно динамични структури, които с присъствието си изместиха баланса в нови посоки. Именно този нарушен баланс ни подтикна към преосмисляне на обемно-пространствения модел на сградата, увеличаване на височината й и въвеждане на нова обобщаваща обвивка.
Намеси в обемно-пространствения модел:
Обемно-пространственото решение търси баланс със средата, а не противопоставяне, участие в динамичната система на площада и ясни послания – единен образ, повлиян от новите полета на влияние, отваряне на вътрешността на сградата към площада и разнообразие от достъпни пространства с човешки мащаб. Проектът цели още да създаде нова, индивидуална визия, балансираща между излъчването, което тя носи от социалистическата епоха, и съвременното тълкувание на обществена сграда с културно предназначение.
- Отваряне на вътрешния двор към площада и подчертаване на входа;
Отварянето на двора към главния вход позволява животът в сградата да се свърже с този на площада, придава допълнителна значимост на дворното пространство, което освен като място за почивка, приема и допълнителни функции – бърза връзка с различните части на сградата и място за организиране на събития на открито.
- Изграждане на частична надстройка в зоната около главния вход;
Увеличаването на височината на сградата в източната част е реакция на новата застройка в близост. Силуетът на сградата става по-динамичен в тази зона и се измества нагоре при най-активния й ъгъл, подчертавайки входа. В надстройката се предвиждат две нови многофункционални зали и обслужващи помещения към тях.
- Нова ажурна конструкция пред фасадата, която обвързва геометрията на старата сграда и надстройката и дава единен образ и характер;
Външната обвивка на сградата е чувствителна към новите гравитационни сили на средата. Най-динамична е геометрията й при главния вход и източния ъгъл, а с отдалечаването се успокоява и ритъмът се повтаря. При северния ъгъл, където оригиналната фасада е плътна и е разположен каменният релеф, външната обвивка е минимизирана и позволява да се експонира релефът.
Образът на сградата, възприеман от дистанция, е единен и обобщен. Отблизо членението и многопластовостта дават детайлност и човешко измерение, създава се впечатление за постоянно променящ се образ при възприемане в движение. Обвивката играе обединяваща роля и в интериор - дава общо звучене на всички помещения от второ и трето ниво и усещане за принадлежност към цялото, както и по-балансирано ослънчаване в залите. Изпълнена е от алуминиеви профили с носеща стоманена рамка.
Структурата на старата сграда не е скрита изцяло. Новата обвивка е решена основно при етажите над партера и стъпва само при главния вход. По този начин приемните пространства на приземно ниво остават максимално отворени и достъпни. Остъкляването по целите фронтове на етажите се запазва (окачени фасади). Хоризонталните ивици при еркера, така характерни за оригиналния образ на сградата, прозират зад решетката. Материалността, присъща на старата сграда, е запазена по нейната повърхност – облицовката от мрамор (при еркера) и тъмен базалт (партер и детайли) подчертават оригиналната структура. Като ехо от историята на сградата са съхранени и двата релефа – по фасадата към ул.“Христо Ботев“ от север и към вътрешния двор.
Съществуващо положение на вътрешните пространства преди реконструкцията:
На много места в сградата през годините са правени ремонти и преграждания от различен вид, което едновременно създава проблеми за свободно придвижване в сградата и нарушава общия й интериорен замисъл. След обособяването на конферентна зала за ползване от Общинския съвет, връзките между отделните сектори в сградата са нарушени.
Това, което констатирахме при първите огледи беше силно занемарени и амортизирани интериорни материали и инсталации, трудна ориентация в сградата и липса на достъпна среда и достатъчно обслужващи площи – гримьорни и съблекални.
Намеса във вътрешната структура
Функционалната реорганизация, заложена в проекта, има за цел да възвърне цялостта на системата от фрагментирани и самостоятелни пространства, за да може сградата да заработи като жив организъм. Търси се взаимодействието и допълването на зоните, което да обогати тяхната роля и програма и да отговори на новите изисквания в социален и културен аспект.
От особено значение за организацията в сградата е добавянето на асансьор и двуетажна пасарелка зад конферентната зала (Общински съвет). Този нов комуникационен възел решава едновременно проблемите с достъпността и изгражда нарушената връзка между отделните зони. През пасарелката се осъществява и пряка визуална връзка с двора.
Проектът предлага разнообразни по големина, височина и разположение зали за посрещане на нуждите както на Културния дом, така и за ползването им за външни събития. Един от приоритетите на проекта е осигуряване на добавена стойност към големите преходни пространства – фоайета и двор чрез създаване на условия за провеждане на събития, неформални срещи, изложби и др.
Най-голямата и значима зона в сградата е тази на съществуващата Зрителна зала, сцената и прилежащите им фоайета и спомагателни пространства. Зрителната зала е изцяло реновирана. Подходяща е за театрални, музикални и танцови спектакли, оборудвана е също с кино-машина за ползване като филмотечно кино. Броят на седалките е сведен от 605 на 524 (вкл.10бр.достъпни места), за по-голям комфорт и спазване на противопожарните изисквания. Новото интериорно решение цели подчертаване на горната част на залата с балкона и двете странични „крила“ като по-светла и лека (хераклит, дърво), противопоставена на тъмната основа на партера и пространството около сцената (трудногорим мдф). Всичко това – в хармонично съчетание със съществуващия дървен таван, който е запазен в голямата си част. Общото излъчване на материалите е за естествени тонове (тъмно сиво, черно, светло сиво, бежово) и повърхности (дърво, хераклит, МДФ), контрастиращи една на друга като тъмно – светло, гладко-грапаво, ново - старо.
Сценичната механизация и оборудването са подновени, възстановен е и въртящият се кръг на сцената.
Към залата са изградени и нови гримьорни.
В сградата има 4 многофункционални зали – всяка със свои специфични характеристики. В тях има условия за провеждане на камерни концерти и спектакли, занимания по танци, изложби, семинари и др.
Останалите помещения са групирани в зони, всяка от които със специфично предназначение и самостоятелен достъп:
- Зона Общински съвет – зала и кабинети
- Зони със зали за танци и спорт
- Зона с кабинети по изкуства
- Зона, отредена за Съюза на ветераните нефтохимици
- Зона администрация
- Зони със служебни и обслужващи помещения
- Съществуващ Снек-бар на ниво партер, допълнително отворен към вътрешния двор;
Една от целите на проекта е запазване на материалността от оригиналната сграда и в интериор, където това е възможно и уместно, и вписването й в новото интериорно решение. Един от ценните материали в сградата са мозайките в по-голяма част от общите части – фоайета, коридори и стълбища, които са реновирани и изцяло запазени след реконструкцията.
Характерни за старата сграда са тъмната дървесна обшивка на Зрителната зала и рабицовият таван при фоайето на партера. Таванът беше изцяло запазен, а обшивката заменена с hpl-плоскости с дървесен декор. Тази обшивка беше и вхъхновението за „обличането“ на целия вътрешен двор с аналогичен дървесен hpl – дворът като една открита зрителна зала със сцена. За съжаление при фоайето на балкона на първи етаж нямаше запазени настилки и тавани след възникнал в годините пожар. Там интериорното решение е ориентирано към създаване на многофункционално пространство подходящо за събития (саморазливна настилка, акустични обшивки и таван и др.).
Парапетите при интериорните стълбища са запазени в голяма степен – детайлът е променен като дървесните плоскости между колонките са заменени с пана с метална мрежа.
За по-добра ориентация в сложната функционална и пространствена структура на сградата е въведена оригинална система за визуална комуникация и съвременна графична идентичност, вдъхновена от самата сграда и епохата й на създаване.
ОСНОВНИ ПОКАЗАТЕЛИ:
ПП 4180м2
ЗП 2304м2
РЗПбез сутерен 6597м2
РЗП със сутерен 8645м2
Кинт 1.58
Плътност 55%
Озеленяване 15%
ПЛОЩИ ПО ЕТАЖИ
Сутерен 2047.4м2
Партер 2304.2м2
Първи етаж 2587.8м2
Втори етаж 1223.1м2
Трети етаж 482.1м2
Този документ е създаден в рамките на проект „Реконструкция, ремонт и обновяване, внедряване на мерки за енергийна ефективност в Културен дом на Лукойл Нефтохим“ по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 по процедура по предоставяне на безвъзмездна финансова BG16RFOP001-1.001-039 “Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020-Бургас“, който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Региони в растеж“2014-2020г, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от „Мото“ ООД и при никакви обстоятелства не може да се счита, че този документ отразява официално становище на Европейския съюз и Управляващия орган на ОПРР 2014-2020г“