КУЛТУРНО ИНФОРМАЦИОНЕН ЦЕНТЪР ,, МЕЛНИЦАТА"
Проектант: STUDIO NADA, арх. Антонина Тритакова, арх. Георги Събев
Информация
Година на завършване: 2022 г.
Квадратура: 285 м2
Местоположение: село Кърпачево, община Летница, област Ловеч
Възложител: Сдружение Деветашко Плато
Собственик: община Летница
Архитекти: студио nada (Антонина Тритакова и Георги Събев)
Изпълнител: Росен Илиев, студио nada, голяма група от доброволци
Фотограф: Тодор Тодоров
Самотна каменна постройка, ситуирана на самия вход на селото, впечатлява посетителите с непретенциозната си красота. Старата мелница в Кърпачево е не само важна локална забележителност, но и място, което с времето се е утвърдило като място за среща на култури, народности, поколения, идеи и социален обмен. През 2022 г. тя се превръща в туристически информационен културен център, събуждащ обществения и културен живот в селото и региона. Мелницата претърпява редица интервенции, и днес живее трети живот като оживено обществено пространство, върнато обратно в общността, към която принадлежи.
Любопитна е историята на сградата. Построена е около 1933г. първоначално в съседното село Крушуна, където функционира като воденица. Постепенно спира да се използва активно и двама предприемчиви братя от Кърпачево купуват сградата и решават да я преместят в селото. Всеки един елемент е старателно номериран, разглобен и пренесен на новата локация. Тук около 1950г. Мелницата е сглобена отново и вече функционира като активно обществено средище. Няколко години по-късно е национализирана. След 1989 сградата е върната обратно на наследниците на двамата собственици, които от своя страна я даряват на Община Летница. Сградата остава без определена функция и не се подържа за дълъг период от време. С годините това довежда до постепенно разрушаване и появата на множество патологии по оригиналната структура.
През 2020 г. местно сдружение - „Деветашко плато“ взима под наем Мелницата и се нагърбва с нелеката задача за нейното възобновяване.
Заварено състояние:
Сградата е двуетажна с полуподземен етаж. Външните ограждащи стени са изградена от носеща зидария –от естествен камък (травертин /бигор, добиван от пещерите наоколо, а днес защитен и забранен за добив.В горната си част югоизточната и северозападната фасада завършват с фронтон от зидани единични тухли. Междуетажните подови конструкции са изпълнени от дървени греди с настилка от дървено дюшеме. Настилката в полуподземния етаж е от керамични тухли, положени директно върху земния под, Покривът е двускатен с дървена конструкция,дъсчена обшивка, изолация от каменна вата и покритие от марсилски керемиди.
Подходът към сградата е от югозапад, където се намира и главният вход.. Полуподземният етаж е решен в две нива, като в следствие от естествения наклон на терена се обособява втори вход от североизток. Вертикалната комуникация в сградата се осъществява посредством две еднораменни, прави дървени стълби. Стълбата водеща към първият етаж е в лошо конструктивно състояние и със стръмни стъпала. Дървената дограма по прозорците в по-голямата си част липсва или е в лошо състояние. Входните врати са дървени, двукрили, като по тях също се наблюдават патологии. Наблюдават се изгнили и засегнати участъци по дървеното дюшеме на подовите конструкции на приземния и първия етаж.
Множеството течове в покрива бяха основният проблем, довел до деградация на дървените елементи не само на покрива, но и на междуетажните конструкции – пролуки в дървеното дюшеме и компрометиране на носещата конструкция. Влага и регулярни наводнения на сутерена от друга страна, бяха друг основен проблем, който изискваше специално внимание. Автентичните дървени дограми на прозорците и вратите – в лошо състояние.
Новата намеса:
Главна цел на проекта е реставрация и адаптация на старата сграда, следвайки принципите на „честната“ и откровена намеса/интервенция и устойчивата архитектура. Максималното запазване на „суровата“ естетика и автентичност на оригиналната тъкан/структура и деликатното интегриране на новата функция са водещи линии в проектното решение. Балансът между автентичния дух и атмосфера и съвременния отпечатък, който да отговаря на новите нужди е ключов момент в проектирането/ и неговото осмисляне доведе до цялостния и завършен облик. Посредством рециклиране, използване на естествени строителни материали и локални ресурси – проекта цели максимална устойчивост и ефективност. Голяма част от материалите, вложени в проекта - дървени дъски, керемиди, кирпичени тухли, земна и варова мазилка, печени тухли, камък и др. са преизползвани материали, налични на обекта или локални такива.
Основната интервенция се базира на принципите на контраста и баланса. Играта между старо и ново, тъмно и светло, стерилно и „мръсно“,топло и студено, създава специална и неподправено атмосфера на хармония по отношение на автентичния дух на мястото.
ФУНКЦИОНАЛНО РЕШЕНИЕ
Първият етаж, достъпен от главния вход на юг, се състои от 3 зони – информационен пункт, кухненски бокс и обща част – място за срещи на всички поколения. Вторият етаж действа като многофункционално пространство, което осигурява сцена за различни видове културни събития – обучения, презентации, семинари, лекции, публични дискусии и споделено пространство за работа. На приземния етаж са разположени 2 санитарни възела за посетители, складови помещения и пространство за отдаване на велосипеди под наем.
ВЕРТИКАЛНА КОМУНИКАЦИЯ
С оглед на пълноценното и безопасно използване на сградата е изградена нова вертикална комуникация между приземния етаж и първия етаж. Новата стълба е П-образна с конструкция от стоманени профили и ламарина. Старата стълба е запазена в автентичен вид, обезопасена и експонирана в пространството. Отворът над нея е затворен с ажурен капак от метална решетъчна скара.
Отворите през етажите позволяват визуална комуникация през различните нива и обогатяват пространсвото.
ДОГРАМА
Дървените прозорци са изработени по образец на оригиналните и подменени на местата, където е имало такива (приземния и полу-подземния етаж). Отворите на прозорците са дублирани от вътрешната страта с алуминиева дограма с двоен стъклопакет, с цел минимални енергийните загуби. На първият етаж остъкляването е решено само от вътрешната страна на отворите, с цел запазване на автентичната визия на фасадата, която не е имала дървена дограма на най-горното ниво.
Оригиналните входни врати са запазени в актуалното им състояние и дублирани отвън с нови - дървени.
КОНСТРУКЦИЯ
Конструктивно укрепване на 3-етажната дървена конструкция бе основа за осигуряване устойчивостта на сградата и безопасноста на посетителите. Интервенцията има за цел максимално запазване на оригиналните елементи, като на места те биват подменяни или дублирани с нови дървени или усилени с метални шини.
ИНТЕРИОР
Следвайки тази идея, новата намеса в интериорното пространство е решена с бели метални елементи - като контрапункт на рустикалната автентична структура. Новодобавените елементи подчертават старата конструкция, в нейният първичен вид и внасят лекота и светлина във вътрешното пространство.
Ажурна перфорирана ламарина/ метална решетка/мрежа рамкира парапетите и семплата мебелировка. От чисто функционална гледна точка това предлага безопасност , но и в същото време създава характерни погледи и светлосенки в интериора, чрез ефекта на наслагване на различни текстури и …...
Общият резултат – хибридно пространство, което успя да запази своя уникален и откровен характер, но и да удовлетвори всички съвременни нужди на ново добавената функция. /да дойде в края/
Социален аспект / контекст
Участието на местната общност и доброволци от всички части на света е друг ключов аспект на стратегията за устойчивост. Ангажирането на младите хора и запознаването им със селския контекст, работата рамо до рамо с местни занаятчии е положителен пример за мултикултурен обмен и диалог между поколенията.
Освен това се проведоха редица доброволчески работилници в които участниците имаха възможността да работят рамо до рамо с местните майстори, да научат традиционни техники и да придобият умения за работа с естествени материали. Процесът на обучение и предаването на традиционно ноу-хау беше ключова стратегия в процеса на изпълнение. По време на реализацията на проекта се включиха и доброволци от местната общност.
Обединяването на общността около обща кауза – да възродят едно отдавна забравено кътче/късче от местната история – е един от най-възнаграждаващите резултати от проекта. Чувството за колективна гордост и отдаденост към процеса надгради нематериалната стойност на обекта, създавайки тази специална връзка между културното наследството и общността.
И така днес това, което не отдавна тънеше в разруха, се превърна отново в живо и активно социално средище.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на фондация Америка за България.