URBAN FALLOWS: ARCHITECTURE AS A CATALYST FOR REGENERATION OF MARGINALISED URBAN LAND
Проектант: Венцислав Кърцелин
Информация
Когато преди 2000 години Витрувий пише в своя трактат за архитектурата, че firmitas, utilitas и venustas трябва да бъдат водещите принципи за всеки нов проект, той не би могъл да предвиди сложността на промените, през които ще премине светът. Днес, когато сме изправени пред спешната нужда от по-устойчив и справедлив модел на развитие, става ясно, че традиционните архитектурни принципи трябва да бъдат отново разписани, като се подчертаят нарастващите ресурсни дефицити, социалната уязвимост, и влошаването на състоянието на околната среда.
Ето защо, за да се справим с това предизвикателство, е необходимо да възприемем подход, който не се ограничава само до намаляване на въглеродните емисии и потреблението на енергия, а такъв, който е по-цялостно съобразен с капацитета на земята и природните блага. Една от обещаващите стратегии е да се направи преоценка на наличните на местно ниво материални ресурси, инфраструктура, земя и социален потенциал.
В конкретика, проектът е насочен към частично преизползване на незаетите площи в градската структура, като те са разгледани през призмата на комплексна мрежа от участници (човешки и нечовешки), структури, екологии и икономики. По този начин проучването цели да насърчи нетрадиционна еволюция на градското пространство, освобождавайки го от предишните му идеологически конструкции и насърчавайки един нов тип интердисциплинарно проектиране. Тази новооткрита свобода проправя пътя за появата на алтернативни, недоминиращи концепции в пространствени, релационни и културни измерения.
Теоретичната рамка е почерпена от селскостопанската угар (fallow), като разглежда неактивното състояние на градските обекти като възстановителна фаза, в която могат да процъфтяват алтернативни екосистеми. В това отношение връзката между архитектурата като социален катализатор и концепцията за преизползване на пространства, материали и инфраструктура, поставя под нов прочит проектирането като дисциплина и факторите, от които то зависи.
За да се направи предварителният анализ на тези пространства в контекста на Лондон, беше използван подход, включващ пространствени, времеви и социално-икономически аспекти. От GIS-данни до интервюта с обитатели на тези пространства, натрупаната и преработена информация ми позволи да придобия по-добро разбиране за различните фактори, влияещи върху развитието на градските угари и тяхното въздействие върху цялостната структура на града. Избраният терен на изоставената помпената станция “Abbey Mills” представлява възможност за практическо прилагане на теоретичните принципи. Основно цел беше максималното запазване на въплътената енергия в съществуващите сгради, характеристиките на ландшафта и други ресурси като вода и почва. Тази стратегия съхранява настоящите качества на локацията, като същевременно улеснява устойчивото ѝ възстановяване.
Въпреки утопичните си стремежи, проектът използва прагматични решения, отчитайки сложността на съвременната практика. Засягайки адаптивната повторна употреба на изоставените сгради, нискоенергийните системи за управление на водите и биофилната рекултивация на почвата, проектът се стреми да създаде устойчива и приспособяващата се рамка за градско възстановяване. Предложената стратегия от 4 фази подчертава постепенното регенериране на терена, като предоставя отворена рамка за бъдещото му използване.
Кулминацията на проекта е преизползването на серията от сгради, част от помпената станция Abbey Mills - емблематичен символ на индустриалното минало на Лондон. С течение на времето обектът е бил занемарен, но в тази разруха се крие зародишът на неговото възстановяване. Този обект ни позволява да изследваме взаимодействието между запазване и трансформация, история и бъдеще, носталгия и иновации. След серия от изследвания, с минимални намеси, на всяка една от сградите се вдъхва нов живот. От музей на водната инфраструктура, до плувен център, проектът разгръща скрития потенциал на изоставените обекти, превръщайки ги в жизнени, социално приобщаващи и екологично съобразени градски пространства. Проектът генерира не само ново публично пространство за Лондон, но и създава възможности за местна заетост, насърчаване на предприемачеството и подкрепа за развитието на кръговата икономика. Същевременно проектът се отдалечава от традиционния модел на модернизма (tabula rasa) и вместо това се фокусира върху разпознаването, възприемането и надграждането на вече наличното, запазвайки историята и спомена на мястото.
Единственият нов обем, част от плувния и спа комплекс служи като входно пространство и кафетерия. Конструкцията отразява връзката с цялостната концепция, използвайки като носещи материали дървени колони и греди, както и стени от трамбована глинеста почва събрана от южната част на терена. По този начин се обвързват най-малкият детайл с урбанистичния и ландшафтен мастерплан. След навлизане в новията павилион, посетителят постепенно се пренася към подземният етаж, където новата конструкция, се напасва по съществуващата инфраструктура и изгражда цялостно преживяване между ново и старо, светло и тъмно, сухо и влажно. При пристъпване в зоната на басейна, посетителите се сблъскват с неочаквано съчетание на спокойствие и жизненост. Взаимодействието на водата и светлината създава специфична атмосфера, която допринася за мултисензорното изживяване на пространството. Излизайки към потопената градина и басейн, преходът се завършва с прилив на свеж въздух и естествена светлина, символизиращи повторната връзка с външния свят. Тази поредица от атмосфери не само стимулира сетивата, но и отразява философията на стратификация на времеви и материални слоеве. Тя подчертава способността на проекта да създаде хармоничен баланс между архитектурната иновация и човешкото преживяване.
По време на цялото изживяване банята предлага внимателно разделение между сухата зона на надземното ниво, насочена към дейности като йога и релаксация, и зоните, ориентирани към водата, на подпокривното и подземното ниво. Този дизайнерски подход позволява безпроблемен преход между различните преживявания, като същевременно запазва ориентираната към общността атмосфера.
Този новаторски подход разширява границите на архитектурата като дисциплина, като се застъпва за практика, която не просто произвежда квадратни метри, а променя предназначението, повторната употреба и интерпретацията на съществуващите условия, отбелязвайки ги като основни елементи на устойчивото и кръгово градско възстановяване. По този начин проектът цели размиването на границите между производство и потребление, създаване и копиране, оригинал и readymade.
В заключение, стойността на проекта се крие в неговата методология и отворена рамка, която може да бъде приложена в различни градски контексти. Понятието за градски угари и стратегиите за тяхното реактивиране не се ограничава до конкретно място. Макар че спецификата на прилагането би варирала в зависимост от уникалните характеристики и нужди на даден район, цялостният подход може да бъде адаптиран и прилаган в градове по целия свят. Този проект също така предоставя рамка за по-нататъшни изследвания и проучвания.