РЕСТАВРАЦИЯ И РЕНОВИРАНЕ НА "ГРАДСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ" ПЛОВДИВ
Проектант: Арко Студио ООД, арх.Петко Костадинов, арх. Росица Митева, арх. Иван Костадинов, арх. Ангел Чуруков
Информация
Проектант: Арко студио ООД
Авторски екип:
арх. Петко Костадинов
арх. Росица Митева
арх. Иван Костадинов
арх. Ангел ЧуруковРЕНОВИРАНЕ НА ГРАДСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ- ПЛОВДИВ УЛ. „СЪБОРНА“ № 14
Постоянната експозиция на Градска художествена галерия – Пловдив се помещава в сграда, проектирана от Йосиф Шнитер и построена през 1881 година за Девическо училище. Днес тя е със статут на архитектурен паметник на недвижимото културно наследство от категория „местно значение“.
ПЪРВОНАЧАЛНО СЪСТОЯНИЕ НА ОБЕКТА
През годините са извършвани намеси, които са нарушили цялостта на оригинала, като пристройки на складове и котелно към северната и южна фасади, зазиждане на прозорци и др. Фасадата на сградата беше реставрирана твърде некачествено, но бяха запазени профилите на основните корнизи, пиластри и други скулптурни елементи. Оцветяването бе в бледи безлични тонове, което тушираше възприемането на богатата пластика.
В първоначалното си състояние сградата не позволяваше оптимално използване на площите за основното предназначение на една художествена галерия – качествено експониране на максимално количество произведения на изкуството с ясна и проста схема на обход, удобни вертикални връзки и достъпност на средата за хора с намалени двигателни възможности. Естественото осветление създаваше дискомфорт, поради западното изложение на главната фасада. Изкуственото осветление бе решено на локален принцип чрез фиксирани над картините тела, които придаваха усещане за снижаване на пространството. Климатизацията се състоеше от няколко локални чилъра, които не биха могли да осигурят изискуемите за експониране параметри на вътрешната среда. Липсваше вентилация.
Сградата не отговаряше на действащите норми за пожарна безопасност.
Състоянието на двора не съответстваше на статута на ГХГ - Пловдив. Поради значителната деневилацията на терена бе невъзможен достъпът на линейка, пожарна, както и автомобили за обслужване нуждите на галерията и за хора в неравностойно положение.
Дворът беше развит на тераси, обрасли в саморасла растителност, които на практика бяха недостъпни за посетителите. Съществуващата бетонова стълба - основен подход към сградата, беше силно деформирана. Прилежащият подпорен зид бе с нарушена конструктивна устойчивост и застрашително бе поддал в основата си. Наложената ходова линия не даваше възможност на посетителя да възприеме сградата в цялостния и обем.
Осезаема бе липсата на адекватно площадно пространство с приемствена функция пред главния вход на галерията. Реперна отправна точка за двора бе реставрираният наскоро стенопис на Георги Божилов – Слона, който с времето е станал неразривна част от пространството пред сградата.
ЦЕЛ НА ПРОЕКТА
1. Реставриране на фасадите и покрива до нивото на оригинала.
2. Привеждане на сградата в съответствие с нормите за противопожарна безопасност.
3. Осигуряване на достъп за хора в неравностойно положение до всички нива н сградата.
4. Повишаване на енергийната ефективност.
5. Оптимизиране на микроклимата и осветеността на интериора.
6. Подобряване на функцията и увеличаване на експозиционната площ.
СЪЩНОСТ НА ПРОЕКТА
Фасадите са реставрирани до оригиналния им вид. По стари снимки установихме автентичните цветове на сградата, както и че през годините са затворени 2 прозореца, които възстановихме. След прецизно заснемане на дървената дограмата, са изработени точни копия от същия материал. Особено внимание е отделено за възстановяването на компрометираната мазилка и орнаменти, като е запазена автентичната зърнометрия на материалите. Качеството на изпълнение на реставрационните работи бе оценено в конкурса „Фасада на годината“ 2021, където сградата бе отличена с Първа награда.
Силно амортизираната вътрешна дървена стълба е заменена от нова метална конструкция с масивни дъбови стъпала. Втори – авариен изход е осигурен към страничната фасада чрез външна метална стълба, носена от стоманобетонен пилон, със стъклен парапет. Търсили сме неутрален конструктивен дизайн, който да контрастира на класическата фасада, без да нарушава основния силует на сградата. Всички дървени конструкции, стъпала и настилки са химически обработени срещу огън. Осигурени са нужните ВиК противопожарни инсталации.
Достъпът на хора в неравностойно положение е решен посредством наклонена рампа до входа и проходен асансьор до всички нива на сградата.
За повишаване на енергийната ефективност на сградата са приложени 8 см. каменна вата от вътрешната страна на фасадните стени.
Микроклиматът в интериора е оптимизиран посредством обща климатична и вентилационна система, която е особено важна за съхраняване на експонатите. Осветеността в експозиционните помещения е подобрена чрез постоянно изкуствено осветление, което е подходящо аранжирано и вградено в окачените тавани на залите.
В интериора на сградата е запазено анфиладното разпределение на залите, като сме подобрили функционалната схема с отварянето на няколко пробива през вътрешните стени. Съществуващите слоеве от допълнителни настилки в изложбените зали и коридорите са демонтирани до достигане на първия слой дюшеме. След химическа консервация, върху него е положена настилка от масивен дъбов едроразмерен паркет. Тази настилка максимално се доближава до оригиналната същност на сградата. Значително е увеличана експозиционната площ, като допълнително е устроена зала и в подпокривното пространство.
ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ОКОЛНОТО ПРОСТРАНСТВО
Настоящият проект развива до максимална степен потенциала на ситуационната специфика. Ключов елемент от него е представителната въшна стълба от видим бетон, преразказваща начупената линеарност на уличната мрежа в Стария град по съвременен начин. Новата стълба е развита свободно, без да контактува със съществуващите подпорни зидове, обградена от затревени площи. Това превръща подходът към галерията в живописна разходка в паркова среда и позволява на посетителя да се наслади на изяществото на богатоорнаментираната главна фасада на сградата. Стълбата води към своеобразен микроплощад, какъвто е редно да има пред подобна неокласическа сграда.
Площадът разкрива впечатляваща гледка към града. Заложените материали са естетвени и неутрални – видим бетон за новите подпорни стени, стълбата и парковите елементи, употребявани сиенитни павета за настилка, дърво и метал. Опростените детайли и изчистеният дизайн на отделните елементи – парапет, пейки, места за сядане, силно подчертават спокойното, съвременно звучене на обширното дворно пространство пред сградата.
Ключов момент от проектното решение е осигуряването на достъп на автомобили за хора с увреждания, линейки, противопожарни коли, както и обслужване на сградата през приобщения от юг имот.
Проектът запазва всички съществуващи каменни подпорни зидове, които са в добро състояние, укрепва конструктивно зида със стенописа на Георги Божилов и подменя компрометираните подпорни зидове с нови от видим бетон. Запазени са старите жизнени дървета, като ландшафтната разработка предвижда нови насаждения и дървесни видове.
Заложеното осветление е дискретно и разположението му подчертава естествения подход към галерията, маркира различните направления на терасите и акцентира върху сградата.
Стопаните на ГХГ Пловдив имат амбицията да превърнат терасите на двора в експозиция от скулптори на открито и реализацията на идеята е в ход.
Радващо е обстоятелството, че пространството пред Градската художествена галерия, за краткия период от завършването му, се превърна в притегателно място за отдих и общуване на хора от различни възрасти, както през деня, така и в топлите летни вечери.