Via Diagonalis
Проектант: CAST studio - арх. Борислав Шалев, арх. Георги Кунчев
Информация
1во място в архитектурен конкурс
Архитектура: CAST studio
1. Обемно решение – Предизвикателствата на контекста
Предизвикателствата, пред които е изправено проектното предложение са изцяло обвързани с контекста и средата, в която то се намира. Сложното градоустройствено решение заключва обема на хотела между две улици и три калканни стени с различна етажност. От друга страна, централната локацията на проекта, която се характеризира с два ясно изразени исторически пласта – Античен и Съвременен, определя тяхната централна роля в концепцията.
Основното застрояване се оформя от два правоъгълни обема, ориентирани по двете улични направления. В зоната на пресичането им се оформя атриумно пространство, което минава през всички нива и осигурява както вертикалната комуникация на сградата, така и визуалната обвързаност между етажите.
Усукването на обемите акцентира върху връзката между историческите пластове и техните направления. Целта е сградата да се впише в културния и исторически контекст на средата и да отрази отношението на пловдивчани към архитектурата и културното налседство.
2. Фасадно оформление
Фасадата на сградата е композирана чрез степенуване на формите.. Градираната ротацията във височина се определя от направленията на двата исторически пласта, а постепенното прибиране и изпъкване на етажите в двата обема допълва архитектурното решение
Чрез ритмичното редуване на плът и стъкло и степенуване на пропорциите между тях във височина, е постигнато плавно преминаване от масивно към ефирно. Този подход дава възможност да се постигне интимност в ниските етажи, които са в непосредствена близост до улицата, а във високите да се разкрият панорамни гледки към характерния градски силует.
Използваните материали, камък и стъкло, са изцяло съобразени с контекста на съществуващата градска среда.
3. Функционалност
Идеята за степенуване се пренася и в интериора и функционалното решение на типовата стая. Целта е да се размие строгата граница между двете основни функции в една хотелска стая, като се създадат междинни зони, които лесно могат да се адаптират към едната или другата функция.
Чрез подвижни прегради зоната на мивката може да се отвори към основното помещение, като чувствително разширява обема на стаята. Зоната на душа е отделена със стъклени прегради, които чрез прозрачност и рефлексия визуално разширяват още повече пространството, а тоалетната остава изцяло отделена. Резултатът е усещане за максимален простор, постигнат в минимална квадратура.