Museum of History and Future
Проектант: арх. Биляна Апостолова, арх. Ева Янакиева, арх. Михаела Богданова, арх. Мартин Равалиев, арх. Боян Табов
Информация
Времето винаги е било хипнотизираща тема за нас, хората.
Целта да се намери начин то да се контролира или поне да се дефинира е подтикнала мнозина към лудост, но никой човек не е успял да постигне пълно разбиране на концепцията за времето.
Предложението за Музея на историята и бъдещето в Турку дава възможност на хората сами да избират времето си - това, което желаят за влизане или повторно посещение. На посетителите на музея се дава възможност да бъдат погълнати от пространство, което им дава свободата на собствен прочит и интерпретация на смисловите значения, които то носи.
Функционалните особености на музейната сграда и контекстуалната специфика на градската тъкан оказаха влияние върху това сградата естествено да намери своята форма в четири кубични структури. По този начин обемите стават естествено продължение на градоутройствената логика на съществуващото застрояване и своеобразен преходен елемент между срещата на града и морето, правейки музея „знакова сграда“ на града, без тя да доминира над околните форми.
Музеят е ситуиран така, че да прамкира някои от най-забележителните елементи на града, като морския воден фронт, замъка Турку и индустриалния квартал около пристанището, който е изиграл ключова историческа роля в развитието на Финландия.
Сградата акцентира върху тези ключови градски елементи, като завърта своите четири обеми, осигурявайки на всеки от тях собствена визуална връзка със средата и индивидуално посетителско преживяване.
Функционалното решение на сградата е изградено с ясна логическа линия. Сградата е развита на две нива. Всички обслужващи помещения и съоръжения за поддръжка на контролираната музейна среда (температура, влажност, осветление), помещенията за персонал и споделени работни места са ситуирани на партера. Изложбените пространства за постоянна и временна експозиция са ситуирани на второто ниво, като това дава възможност за най-доброто естествено горно осветление в отделните зали.
Общото свързващо четирите модула пространство е оформено като флуидно лоби, което има за цел да въведе посетителя в междинната зона между града и музей.
Пространствената организация на експозициите дава възможност на посетителя сам да избере сценария на своето преживяване – от къде да започне неговото пътуване през времето и къде да приключи. Тази концептуална линия е подчертана чрез изграждането на аморфна плоча между експозиционните зали на второ ниво, чиято динамична геометрия дава възможност за усещане за слизане или изкачване. Това решение дава възможност за развитие на различни подови нива и етажни височина на залите в четирите елемента, които са свързани в план в едно ниво именно посредством тази плоча. Флуидността на пространството, подчертано от подовите наклони, дава също лесен достъп за всички посетители, включително за хора с увреждания.
Преживяването на посетителите на музея се подобрява от възможността за промяна на всички изложбени пространства чрез използването на многофункционални панели, явяващи се ограждаща конструкция между изложбените зали и фоайето на второ ниво. Те служаг както за врати, така и за прегради. Те могат да бъдат завъртани и плъзгани в съответствие с нуждите настоящата изложба или контекста на активностите, провеждани в залите или общото пространство между тях.
В източната част на и на имота на музея има предвидени сградни разширения и павилиони, подчертаващи на още едно ниво връзката между интериор и екстериор, между сграда и градска тъкан. Такива малки структури могат лесно да бъдат преместени и преконфигурирани на различни места в рамките на имота, на който е развита сградата, според функционалните изисквания на събитията или потребностите на бъдещи частни и публични партньорства.
Предвидено е пространство в близост до музея, на което да се развива характерния за града рибен пазар. В близост е обособен и пристанищен басейн за малки плавателни съдове, които да могат да акостират в близост до музея и да имат директна връзка към него и обграждащото го оживено площадно-парково пространство.
Екологичната криза е водеща тема на нашето съвремие. Поради тази причина архитектурата трябва да се ангажира с идеята за защита и опазване на климата и екологичното равновесие . В такава посока е развито и предложението за Музей на Историята и бъдещето, който предлага устойчиви политики за изграждането и експлоатацията на сградата.
В конструктивното решени е интериорното третиране на сградата са заложени естествени местни материали. Конструкцията на сградата е решена като система от конструктивни елементи от дървесина – изключително характерна за новостроящи се сгради в скандинавските държави като цяло. Двойната стъклена фасада би функционирала като много устойчиво високотехнологично решение за блокиране на външни фактори, като дъжд и вятър, докато в същото време действа като терморегулаторна обвивка за вътрешността на сградата.
Автоматизирана смарт система за слънчеви щори ще функционира между външния и вътрешния слой на фасадата от стъклени панели, като по този начин ще може да се контролира количеството светлина и топлина, влизащо от вън на вътре. Тази смарт система дава възможност за още един параметър за преконфигурация на пространствата, а именно - различните области на експозиционните зали могат да функционират по различен начин, например дадена изложба може да бъде затворена от външната слънчева светлина, докато други помещения остават осветени от слънчевите лъчи, проникващи през фасадната обвивка.
Предложението за Музей на историята и бъдещето предполага използване на неограничен модел на работа, тъй като дава на посетителя възможност да избере свой собствен маршрут, сценарии и време, независимо дали той започва, преминава или свършва в миналото, настоящето или бъдещето, като през цялото време остава значителна част от град Турку чрез директните визуални и функционални връзки, които сградата има с градската тъкан.